ТЕКСТ 40

Тези, които постоянно правят жабешки опити да измерят Върховния, могат да възразят: ако Абсолютът остава непознаваем дори за полубоговете, които управляват речта, ума и егото, т.е. за Ведите, Брахм, Рудра и всички останали полубогове, оглавявани от Бхаспати, тогава защо преданите проявяват толкова голям интерес към този непознаваем обект? В отговор можем да кажем, че трансценденталният екстаз, на който се наслаждават преданите, когато описват забавленията на Бога, е напълно непознат за неотдадените и за умозрителните философи. Човек, който не изпитва трансцендентално щастие, с течение на времето сам изоставя теоретизирането и безпочвените заключения, защото разбира, че те нямат отношение към реалността и не му носят никакво удовлетворение. Преданите поне знаят, че Абсолютната Истина е Върховната Божествена Личност Виу, както утвърждават ведическите химни: о тад вио парама пада сад пашянти сӯрая. Бхагавад-гӣт (15.15) също потвърждава този факт: ведаиш ча сарваир ахам ева ведя. В резултат от овладяването на ведическото знание човек трябва да стигне до познание за Бог Ка, а не до философстване върху смисъла на думата ахам, аз. В Бхагавад-гӣт (18.55) се казва, че преданото служене е единственият метод, с който може да бъде разбрана Върховната Истина: бхактя мм абхиджнти вн яш чсми таттвата. Единствено с помощта на преданото служене човек може да узнае, че Божествената Личност е окончателната истина, а Брахман и Парамтм са само частични аспекти на Бога. Великият мъдрец Маитрея потвърждава това с настоящата строфа. Изпълнен с дълбока преданост, той отдава смирените си почитания (нама) на Върховната Божествена Личност (бхагавате). Ако иска да узнае най-висшия аспект на Бога, който стои над Брахман и Парамтм, човек трябва да следва примера на великите предани и мъдреци, такива като Маитрея и Видура, Махрджа Парӣкит и Шукадева Госвмӣ, и да се посвети на трансцендентално предано служене на Бога.