No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 5

пареа вишат свасмин
мтра вива-сг-гаа
чукобхньоням сдя
ясмин локш чарчар

пареа – от Бога; вишат – като влезе; свасмин – чрез самия себе си; мтра – чрез пълна част; вива-ск – елементите на вселенското творение; гаа – всички; чукобха – се преобразуваха; аньоням – един в друг; сдя – достигнаха; ясмин – в което; лок – планетите; чара-ачар – подвижни и неподвижни.

Щом Богът чрез пълната си част влезе в елементите на вселенското творение, те се преобразуваха в гигантската форма, в която се намират всички планетарни системи и всички движещи се и неподвижни създания.

Елементите на космическото мироздание са изцяло материални и не могат да увеличават обема си, докато Богът не проникне в тях чрез своята пълна част. Това означава, че материята не може да нараства и да намалява, ако до нея не се докосне духът. Материята е рожба на духа и се увеличава единствено в съприкосновение с него. Космическото проявление не е приело гигантската си форма само, както погрешно смятат не особено интелигентните. Материята може да нараства и да стига до необходимите размери само ако в нея присъства духът, но когато той я напусне, тя спира да се развива. Например докато в материалното тяло на живото същество присъства духовното съзнание, тялото расте и придобива нужните размери, а мъртвото материално тяло, в което няма духовно съзнание, не може да расте и да се развива. В Бхагавад-гӣт (глава втора) също се отдава по-голямо значение на духовното съзнание, а не на тялото. Огромното космическо тяло на вселената расте и се развива по същите закони, по които и нашите малки тела. Но човек не трябва да прави от това глупавото заключение, че причина за появата на гигантската вселенска форма е нищожно малката индивидуална душа. Вселенската форма се нарича вир-рӯпа, защото в нея чрез пълната си част се намира самият Върховен Бог.

« Previous Next »