ТЕКСТ 11

Върховната Душа, Божествената Личност, може да бъде сравнена с луната в небето, а живите същества – с лунното отражение във водата. Луната в небето е неподвижна и не трепери като отражението си във водата. Всъщност отразената луна също не би трябвало да трепери, както не трепери и истинската луна. Но поради това че потрепва водата, в която луната се отразява, лунното отражение също потрепва, въпреки че самата луна е неподвижна. Движи се водата, а не луната. По същия начин живите същества изглеждат заразени с материални качества: илюзия, скръб и страдания, – въпреки че чистата душа изобщо не притежава подобни характеристики. Тук заслужава внимание думата пратӣяте, която означава „привидно“, „неистинско“ (като преживяванията на човека, който сънува как му отсичат главата). Лунното отражение във водата не е самата луна, а лъчи, отделили се от луната. Отделилите се от Бога частици, които попадат във водите на материалното съществуване, придобиват склонност да трепкат, докато самият Бог е като луната в небето, която никога не се докосва до водата. Слънчевата и лунната светлина, когато се отразяват в материалните предмети, правят тези предмети блестящи и възхитителни. Симптомите на живота могат да се сравнят със светлината на слънцето и луната, която озарява материалните творения – дърветата, планините… Нискоинтелигентните хора приемат отраженията на слънцето и на луната за истинското слънце и истинската луна. От подобни схващания се е оформила чистата монистична философия. Всъщност светлината на слънцето и на луната се различава от самото слънце и от самата луна въпреки постоянната връзка, съществуваща между тях. Лунната светлина, която се разстила из цялото небе, изглежда безличностна, но самата планета Луна притежава качествата на личност, както са личности и живите същества, които я обитават. Под светлината на лунните лъчи различните материални обекти изглеждат относително повече или по-малко значими. Лунната светлина, която се лее над Тадж Махал, изглежда по-красива от същата лунна светлина в пустошта. Въпреки че е една и съща навсякъде, лунната светлина изглежда различна в зависимост от това, какво осветява. Светлината на Бога също се разпространява еднакво над всичко съществуващо, но изглежда различна, защото се отразява от различни обекти. Ето защо човек не трябва да приема лунното отражение върху водната повърхност за истинско и да си изгражда превратна представа за света, гледайки на него през призмата на монистичната философия. Трепкащата природа на луната също не е постоянна. Когато водата е неподвижна, лунното отражение също застива. По-устойчивите обусловени души трепкат по-малко, но поради контакта с материята тази склонност е присъща в една или друга степен на всичко, което се намира в този свят.