No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 16

сдхв етад вхта видван
нтма-мяна харе
бхтй апртха нирмӯла
вива-мӯла на яд бахи

сдху – добри, каквито и трябва да бъдат; етат – всички тези разяснения; вхтам – от тебе изречени; видван – о, учени; на – не; тма – душата; м – енергия; аянам – движение; харе – на Божествената Личност; бхти – изглежда; апртхам – без смисъл; нирмӯлам – без основа; вива-мӯлам – източникът е Върховният; на – не; ят – което; бахи – извън.

О, велики мъдрецо, твоите разяснения са чудесни, както и трябваше да се очаква. За нещастията на обусловената душа няма друга причина, освен движенията на външната енергия на Бога.

Пагубното желание на живото същество във всяко отношение да стане равно с Бога е коренната причина за цялото материално проявление. Самият Бог не се нуждае да сътворява този свят; той не му е необходим дори за да показва в него забавленията си. Обусловената душа, която се намира в плен на външната енергия на Бога, в материалното съществуване е подложена на хиляди беди и нещастия, които ѝ причиняват мними страдания. Богът е господарят на външната енергия м, а живото същество, попаднало сред материалните условия, е подвластно на тази енергия. Напразните му опити да заеме господарското място на Бога стават причина за неговото материално робство, а стремежът на обусловената душа да се слее в едно с Бога е последният капан, приготвен от м.

« Previous Next »