ТЕКСТ 17
яш ча мӯхатамо локе
яш ча буддхе пара гата
тв убхау сукхам едхете
клишятй антарито джана
я – този, който е; ча – също; мӯха-тама – последен глупак; локе – в света; я ча – и този, който е; буддхе – към интелигентността; парам – трансцендентален; гата – издигнал се; тау – на тях; убхау – и двамата; сукхам – щастие; едхете – се наслаждават; клишяти – страдат; антарита – заемащите междинно положение; джана – хора.
Щастливи са само пълните глупаци и онези, които са се издигнали над равнището на интелигентността. Хората, които заемат междинна позиция, са обречени на страдания.
Безнадеждните глупаци не познават материалните страдания; те безгрижно си изживяват дните и не си задават въпроси за страданията в живота. Този вид хора всъщност са почти на равнището на животните, чието съществуване, според хората, е изпълнено със страдания, но самите животни не осъзнават този факт. Свинята, която живее в мръсотия, съвкуплява се при всеки удобен случай и води тежка борба за съществуване, има много примитивни критерии за щастие, но не съзнава това. Така и хората, които не осъзнават страданията на материалното съществуване и за които е достатъчно да имат секс и работа до несвяст, за да са щастливи, са най-големите глупаци от всички. И все пак, понеже не усещат страданията, те си въобразяват, че се наслаждават на някакво щастие. Истински щастливи обаче са само парамахасите – хората, които са постигнали освобождение и издигайки се над интелигентността, са се установили на трансцендентално равнище. А онези, които не са нито като свинете и кучетата, нито са постигнали равнището на парамахасите, осезателно чувстват страданията на материалния свят. Те трябва да питат за Върховната Истина. Във Веднта сӯтра се казва: атхто брахма-джигс – „Сега е време да питаме за Брахман“. За Брахман трябва да питат всички, които се намират в междинното положение между парамахасите и погълнатите от сетивното наслаждение глупаци, които са забравили какво е себепознание.