No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 18

артхбхва винишчитя
пратӣтаспи нтмана
т чпи юмач-чараа-
севаха паруде

артха-абхвам – безпочвени; винишчитя – установено; пратӣтася – на мнимите ценности; апи – също; на – никога; тмана – на душата; тм – това; ча – също; апи – така; юмат – твои; чараа – нозе; сева – чрез служене; ахам – аз самият; паруде – ще мога да изоставя.

Но, господарю мой, аз съм ти задължен, защото сега разбирам, че материалният свят, който изглежда толкова истински, всъщност е призрачен. Убеден съм, че като служа в нозете ти, ще се разделя с всички заблуди.

Страданията на обусловената душа са призрачни и нямат реална основа, като преживяванията на човек, който насън вижда как му отсичат главата. Но макар на теория тези думи да са безспорна истина, обикновеният човек или начинаещият, който едва е поел по трансценденталния път, много трудно може да осъзнае на практика тази истина. И все пак, като служи на велики трансценденталисти като Маитрея Муни и постоянно общува с тях, човек може да преодолее заблудата, че душата страда от материалните болки.

« Previous Next »