ТЕКСТ 2
видура увча
брахман катха бхагаваташ
чин-мтрасвикриа
лӣла чпи юджйеран
ниргуася гу кри
видура увча – Видура каза; брахман – о, брхмае; катхам – как; бхагавата – на Божествената Личност; чит-мтрася – на пълното духовно цяло; авикриа – на неизменния; лӣла – чрез негово забавление; ча – или; апи – въпреки че е така; юджйеран – става; ниргуася – който е лишен от гуите на природата; гу – качества на природата; кри – дейности.
Шрӣ Видура каза: О, велики брхмаа, ако Богът, Върховната Личност, е пълното духовно цяло и винаги е неизменен, тогава каква е връзката му с материалните гуи на природата и техните дейности? Ако това е негово забавление, тогава как Той, неизменният, върши дейности и как проявява качества, щом е отвъд гуите на природата?
Както бе обяснено в предишната глава, разликата между Свръхдушата (Върховния Бог) и живите същества се състои в това, че с помощта на многообразните си енергии Богът сътворява материалния космос, докато живите същества се объркват от неговото творение. Следователно Богът е повелител на енергиите, а живите същества са им подчинени. Като задава различни въпроси за трансценденталните дейности на Бога, Видура иска да разсее заблудата, че когато идва на Земята в някоя своя инкарнация или се появява заедно с всичките си енергии, Богът също е подвластен на въздействието на м, както обикновеното живо същество. Най-често така разсъждават не особено интелигентните философи, които считат позицията на Бога за еднаква с позицията на живите същества. По-късно Видура ще чуе как великият мъдрец Маитрея опровергава тези твърдения. Настоящата строфа описва Бога като чин-мтра, което значи напълно духовен. Богът, Върховната Личност, притежава безброй енергии, с които създава и проявява множество чудесни творения – както временни, така и постоянни. Материалният свят е творение на външната му енергия и затова изглежда временен; той се проявява през определени интервали, съществува известно време и после се разрушава и потъва в енергията на Бога. Или както е казано в Бхагавад-гӣт (8.19): бхӯтв бхӯтв пралӣяте. Но духовният свят, който се създава от вътрешната енергия, не е временно творение като материалния свят, а е вечен и изпълнен с трансцендентално знание, богатство, енергия, сила, красота и величие. Тези проявления на енергиите на Бога са вечни и затова се наричат ниргуа, т.е. без никакви примеси от гуите на материалната природа, дори и от гуата на материалното добро. Духовният свят е трансцендентален дори към материалното добро и затова е неизменен. Щом Върховният Бог, който притежава вечни и неизменни качества, не е подчинен на законите на материалната природа, тогава как може да се твърди, че неговите дейности и форма са под влиянието на заблуждаващата енергия, м, както е с живите същества?
Един изкусен фокусник или магьосник може да прави какви ли не чудеса. С магическите си трикове той може да се превърне в крава и макар че в действителност не става крава, все пак тази магическа крава не се различава от него самия. Материалната енергия също не се различава от Бога, защото е произлязла от него. И в същото време тя, като енергийно проявление, не е самият Върховен. Трансценденталното знание и могъщество на Бога винаги остават едни и същи и не се променят дори тогава, когато са проявени в материалния свят. В Бхагавад-гӣт се казва, че Богът идва на Земята чрез своята вътрешна енергия и затова е невъзможно да се замърси с материя, да се промени или да изпита върху себе си влиянието на гуите на материалната природа по някакъв друг начин. По отношение на своята вътрешна енергия Богът е сагуа, но същевременно Той е и ниргуа, защото няма нищо общо с материалната енергия. Строгият режим на затвора се прилага по отношение на затворниците, които са осъдени по силата на законите, приети от царя, но не се отнася до самия цар – дори когато той по своя воля посети затвора. Във Виу Пура се казва, че шестте достояния на Бога не се различават от самия него. Трансценденталното знание, силата, богатството, могъществото, красотата и самоотречението са тъждествени на Божествената Личност. Когато Богът, идвайки в материалния свят, лично проявява тези свои богатства, те нямат никаква връзка с гуите на материалната природа. Самата дума чин-мтратва свидетелства, че дейностите на Бога винаги са трансцендентални, дори когато Той ги извършва в материалния свят. Деянията на Върховния Бог са тъждествени на самия него, в противен случай освободените предани като Шукадева Госвмӣ нямаше да чувстват такова силно влечение към тях. Видура пита възможно ли е дейностите на Бога да бъдат под влиянието на гуите на материалната природа, както понякога твърдят хората с бедни познания. Замърсяванията с материални качества се дължат на разликата между материалното тяло и душата. Дейностите на обусловената душа се осъществяват с посредничеството на гуите на материалната природа и затова приемат изкривени форми. Но между тялото на Бога и самия Бог няма разлика, затова дейностите, които Той върши, не се различават от него в нито едно отношение. И така, хората, които смятат деянията на Бога за материални, категорично грешат.