ТЕКСТ 6

Следващият въпрос, който Видура задал на Маитрея, бил „Защо живите същества са подложени на толкова много нещастия и страдания, при положение че Богът присъства в сърцата им като Свръхдуша?“ Тялото е като дърво, отрупано с плодове, а живото същество и Богът в образа на Свръхдуша са като две птици, кацнали на дървото. Едната птица – индивидуалната душа – кълве от плодовете, а другата – Свръхдушата, Богът – наблюдава дейностите ѝ. Там, където официалната власт не осигурява достатъчно силен контрол, някой може да е принуден да страда, но нима е възможно някой гражданин да бъде подлаган на страдание от друг пред очите на самия държавен глава? От друга страна, знаем, че джӣвата (живото същество) в качествено отношение е равна на Бога и затова знанието, което тя притежава в чисто състояние на съществуване, не може да бъде покрито от невежество, още по-малко пък в присъствието на Върховния Бог. Тогава как живото същество се подчинява на невежеството и попада под влиянието на м? Богът е баща и закрилник на всяко живо същество. Той е известен като бхӯта-бхт – хранител на живите същества. Тогава защо живото същество е принудено да търпи толкова много страдания и нещастия? Не би трябвало да е така, но навсякъде около нас виждаме точно това. Ето защо Видура искал да получи отговор на този въпрос.