ТЕКСТ 27
мукхена локрти-хара-смитена
париспхурат-куала-маитена
шойитендхара-бимба-бхс
пратярхаянта сунасена субхрв
мукхена – с изражението на лицето; лока-рти-хара – който отстранява страданията на преданите; смитена – с усмивка; париспхурат – блестящи; куала – обици; маитена – украсено с; шойитена – признателен; адхара – на устните му; бимба – отражение; бхс – лъчи; пратярхаянтам – отвръщайки; су-насена – красивия му нос; су-бхрв – и красиви вежди.
Освен това Той беше признателен на преданите за тяхното служене и отстраняваше страданията им с красивата си усмивка. Ликът му, украсен с обици, бе неповторимо прекрасен, защото отразяваше сиянието на устните му и прелестта на носа и на веждите му.
Преданото служене, което човек отдава, кара Бога да се чувства изключително задължен. Многобройните трансценденталисти се занимават с най-различни форми на духовни дейности, но сред всички тези дейности преданото служене на Бога е уникално. Преданите не искат от Бога нищо в отплата за служенето си. Те се отказват дори и от най-желаното, от освобождението, въпреки че Богът лично им го предлага. По този начин Той става един вид „длъжник“ на преданите и единственото, което може да направи, е да се опита да им се отплати за тяхното служене с вечноомайната си усмивка. Преданите се чувстват безкрайно удовлетворени от усмихнатото лице на Бога и така са щастливи. А като ги вижда толкова щастливи, Богът изпитва още по-голямо удоволствие. По този начин чрез размяната на служене и признателност Богът и преданите са в непрекъсната трансцендентална надпревара помежду си.