ТЕКСТ 15

Дейностите на инкарнациите на Върховната Божествена Личност са един вид подражание на дейностите, които се вършат в материалния свят. Богът е като актьор на сцена. Актьорът пресъздава дейностите на царя, но в действителност не е цар. Когато Богът идва в материалния свят, Той също играе роли, с които иначе няма нищо общо. В Бхагавад-гӣт (4.14) се казва, че Богът няма нищо общо с дейностите, с които на пръв поглед е зает: на м карми лимпанти на ме карма-пхале спх. Богът е всемогъщ; Той може да направи всичко просто като го пожелае. Когато се явил в този свят като Бог Ка, Той приел да играе ролята на син на Яшод и Нанда и повдигнал хълма Говардхана, въпреки че не бил длъжен да го прави. Стига само да пожелае, милиони хълмове като Говардхана ще се вдигнат сами – не е нужно Той дори да ги вдига с ръка. Но като повдига хълма Говардхана с ръка, Ка подражава на действията на обикновеното живо същество и същевременно демонстрира свръхестествената си сила. Затова едно от имената му е Шрӣ Говардханадхрӣ – „Този, който повдигнал хълма Говардхана“. И така, дейностите, които Богът извършва, когато идва като инкарнация в материалния свят, и благосклонността, която оказва на преданите, са само имитация, нещо като грима на опитния драматичен актьор. Но всички тези дейности, които Той върши, са дейности на Всемогъщия и когато човек си ги спомня, това е равно по сила на самия Бог. Аджмила произнесъл святото име на Бога – Нряа – просто защото повикал сина си, който се казвал Нряа, но това било напълно достатъчно да постигне най-висшето съвършенство на живота.