ТЕКСТ 16
йо в аха ча гиришаш ча вибху свая ча
стхитй-удбхава-пралая-хетава тма-мӯлам
бхиттв три-пд вавдха ека уру-прарохас
тасмаи намо бхагавате бхувана-друмя
я – този, който; ваи – несъмнено; ахам ча – също и аз; гириша ча – също и Шива; вибху – Всемогъщият; сваям – личност (в образа на Виу); ча – и; стхити – поддържане; удбхава – сътворение; пралая – унищожение; хетава – причините; тма-мӯлам – който е корен на самия себе си; бхиттв – проникнал; три-пт – три ствола; вавдхе – израснали; ека – един-единствен; уру – много; прароха – клони; тасмаи – на него; нама – почитания; бхагавате – на Божествената Личност; бхувана-друмя – на дървото на планетарните системи.
Ти си изначалният корен на дървото на планетарните системи. Това дърво израсна, като проникна в материалната природа с три ствола – аз, Шива и Ти, Всемогъщия, – които творят, поддържат и разрушават вселената, а от нас тримата израснаха много други клони. Затова отдавам почитанията си на теб, дървото на космическото проявление.
Космическото проявление се дели най-напред на три свята – висши, низши и средни планетарни системи, – които на свой ред се разклоняват из космоса във формата на четиринайсет планетарни системи, а корен на цялото мироздание е Върховната Божествена Личност. Материалната природа, която на пръв поглед изглежда като причина на космическото проявление, е само посредник, енергия на Бога. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣт (9.10): мадхякеа практи сӯяте са-чарчарам – „Материалната природа е изцяло под контрола на Върховния Бог и само затова изглежда като че ли е причина за сътворението, поддържането и унищожението“. За да поддържа, твори и разрушава, Богът приема три форми – Виу, Брахм и Шива. От тези трима главни посредници, които управляват трите гуи на материалната природа, Виу е Всемогъщият. Въпреки че за целите на поддържането Виу се намира вътре в материалната природа, Той не е подчинен на законите ѝ. Другите двама – Брахм и Шива – са почти равни по могъщество на Виу, но все пак са подвластни на материалната енергия на Върховния Бог. Концепцията за съществуването на пантеон от богове, които управляват различните сфери на дейност на материалната природа, е измислица на ограничените пантеисти. Богът е един-единствен и е изначалната причина на всички причини. Ала както в правителството има много министри, така и делата във вселената се управляват от много ръководители.
Поради ограниченото си знание имперсоналистът не може да повярва, че вселенските дела наистина се управляват от личности. Но тази строфа много нагледно обяснява, че всичко има личностна природа, че няма нищо безличностно. Този момент изяснихме във въведението, а настоящата строфа го подчертава още веднъж. В петнайсета глава на Бхагавад-гӣт дървото на материалното проявление е описано като дърво ашваттха – обърнато с корените нагоре. Подобно дърво можем да видим, когато погледнем отражението на дърво, което расте на брега на някое езеро. Отразеното във водата дърво като че ли е обърнато с клоните надолу. Дървото на творението, което е описано тук, е само отражение на действителността, т.е. на Парабрахман, Виу. Истинското дърво расте на Вайкухалоките, които са проявление на вътрешната енергия, а дървото, отразено в материалната природа, е само сянка на истинското дърво. Теорията на имперсоналистите, че Брахман е лишен от многообразие, е погрешна, защото дървото сянка, описано в Бхагавад-гӣт, не би могло да съществува, ако не е отражение на истинското дърво. Истинското дърво се намира във вечния свят на духовната природа, изпълнена с трансцендентално многообразие, и неговият корен отново е Бог Виу. Коренът и на истинското, и на призрачното дърво е един и същ – Богът, – но призрачното дърво е само обърнато отражение на истинското. Именно на Бога, на истинското дърво, Брахм отдава своите почитания, както и почитания от името на Шива.