ТЕКСТ 42

Върховният Бог, Божествената Личност, е най-скъпото същество както за обусловените, така и за освободените души. Хората, които не знаят, че Богът е най-скъпото за тях същество, се намират в обусловено състояние на живот, а тези, които знаят съвършено добре, че Богът им е най-скъпият, се числят към освободените души. Осъзнаването на връзката с Бога има различни степени; те зависят от дълбочината, до която човек осъзнава защо Върховният Бог е най-скъпото нещо за всяко живо създание. Истинската причина за това е недвусмислено посочена в Бхагавад-гӣт (15.7). Мамаившо джӣва-локе джӣва-бхӯта сантана – живите същества са вечни частици от Върховния Бог. Живото същество се нарича тм, а Богът – Парамтм. Живото същество се нарича Брахман, а Богът – Парабрахман, или Парамешвара. Ӣшвара парама ка. Обусловените души, които не са постигнали себепознание, приемат като най-скъпо за себе си материалното тяло. Това схващане се разпростира над цялото тяло – както в стеснен, така и в разширен аспект. Привързаността към собственото ни тяло и към неговите разширения – децата и роднините – в действителност се основава на привързаността към истинската ни същност, към живото същество, което е в тялото. Щом живата душа напусне тялото, то спира да ни привлича, дори да е тялото на най-любимото ни дете. Следователно истинският обект на нашата любов не е тялото, а жизнената искра, вечна частица от Върховния. А тъй като всички живи същества са само съставни части от съвкупното живо същество, истинският обект на нашата любов е това върховно живо същество. Човек, който е забравил този принцип, залегнал в основата на любовта му към всичко съществуващо, може да изпитва само нетрайна, непостоянна любов, защото е в м. И колкото повече е под влиянието на м, толкова повече се откъсва от основния обект на любовта. Всъщност човек не може да обича истински никого, докато не постигне съвършенство в любовното служене за Бога.

В тази строфа се изтъква, че любовта трябва да се насочи към Върховната Божествена Личност. Внимание заслужава думата курт, която означава „човек е длъжен да има“. С нея се подчертава, че привързаността ни към истинския обект на любовта трябва да става все по-силна и по-силна. Влиянието на м се разпростира над фрагментарното духовно живо същество, ала не може да се докосне до Свръхдушата, Парамтм. Като признават влиянието на м върху живото същество, философите мвдӣ искат да се слеят с Парамтм. Но понеже не изпитват към Нея истинска любов, завинаги остават пленници на влиянието на м и не могат да се приближат до Парамтм. Тази тяхна неспособност се дължи на липсата им на любов към Парамтм. Богатият скъперник не знае как да използва богатството си по правилен начин и заради скъперничеството си вечно остава бедняк, въпреки че може да има много пари. Докато човекът, който знае как да използва парите си, бързо може да забогатее дори ако разполага с много малко първоначален капитал.

Очите и слънцето са свързани много тясно, защото без слънчевата светлина очите не могат да виждат. Но другите части на тялото, които са привързани към слънцето като към източник на топлина, се възползват от него повече, отколкото очите. Очите, които не обичат слънцето, не могат да изтърпят лъчите му, т.е. не могат да изпитат върху себе си благотворното влияние на слънчевите лъчи. Така е и с философите емпирици – въпреки теоретичното си знание за Брахман те не могат да се възползват от милостта на Върховния Брахман, защото не изпитват към него обич. Много философи имперсоналисти завинаги остават под влиянието на м, защото, макар да се занимават с теоретично изучаване на природата на Брахман, не развиват любов към него и дори не разполагат с възможност да развият подобна любов, тъй като методът на познание, който следват, е несъвършен. Този, който е поклонник на бога на Слънцето, може да го види в неговия истински облик дори ако живее тук, на тази планета, и е сляп, докато оня, който не е поклонник на слънцето, не може да понася дори яркото му сияние. По същия начин човек, който се занимава с предано служене и е развил чиста любов към Бога, може да види вътре у себе си Божествената Личност, макар и да не е достигнал равнището на гнӣте. Затова независимо в какви обстоятелства се намира, всеки трябва да се опитва да развие у себе си любов към Бога – това ще примири всички противоречия и ще разреши всички проблеми.