ТЕКСТ 9
те ваи лала-лагнаис таир
иубхи сарва ева хи
матв нирастам тмнам
шасан карма тася тат
те – те; ваи – наистина; лала-лагнаи – летящи към главите им; таи – от тези; иубхи – стрели; сарве – всички; ева – несъмнено; хи – непременно; матв – мислейки; нирастам – победени; тмнам – те самите; шасан – възхвалиха; карма – действие; тася – негово; тат – това.
Когато воините на яките видяха как стрелите на Дхрува Махрджа летят към главите им, те разбраха, че са застрашени от голяма опасност и че поражението им е неизбежно. Но понеже бяха герои, искрено се възхитиха от Дхрува и похвалиха действията му.
В тази строфа силно впечатление прави бойният дух на яките. Въпреки че Дхрува Махрджа бил техен враг, неговото бойно умение и необикновеното му геройство ги изпълнили с възторг. Такова искрено възхищение пред могъществото на врага могат да изпитват само истинските катрии.