ТЕКСТ 15
бхӯтаи пачабхир рабдхаир
йоит пуруа ева хи
тайор вявт самбхӯтир
йоит-пуруайор иха
бхӯтаи – от материалните елементи; пачабхи – пет; рабдхаи – създадени; йоит – жена; пуруа – мъж; ева – именно; хи – несъмнено; тайо – чрез техния; вявт – полов живот; самбхӯти – продължение на сътворението; йоит – на жените; пуруайо – и на мъжете; иха – в материалния свят.
Сътворението на материалния свят започва със създаването на петте елемента, след което всичко останало, в това число и телата от мъжки и женски пол, се изгражда от тях. А чрез половите отношения между мъжа и жената в материалния свят се появяват нови и нови мъже и жени.
Като видял, че Дхрува Махрджа разбира ваиавската философия, но въпреки това още страда заради смъртта на брат си, Свямбхува Ману решил да му обясни, че материалното тяло е създадено от петте материални елемента. Във връзка с това в Бхагавад-гӣт се казва, че всичко се създава, поддържа и унищожава от гуите на материалната природа – практе криямни. Разбира се, зад тези процеси стои върховното ръководство на Божествената Личност. В девета глава на Бхагавад-гӣт Ка казва: мадхякеа – „Материалната природа действа под моя надзор“. Свямбхува Ману искал да внуши на Дхрува Махрджа, че за смъртта на брат му са виновни не яките; тя е по-скоро следствие от действието на материалната природа. Върховната Божествена Личност притежава безкрайно разнообразие от енергии, които постоянно действат както на грубо, така и на фино равнище.
Именно могъщите енергии на Върховния Бог създават вселената в цялото ѝ разнообразие, въпреки че в основата си тя е просто съвкупност от пет елемента: земя, вода, огън, въздух и етер. Не правят изключение и телата на различните живи същества – човеци и полубогове, животни и птици. Всички те са изградени от същите пет елемента и притежават способността да се размножават по полов начин. Така се осъществяват сътворението, поддържането и унищожението на вселената. Ето защо трансформациите, които материалната природа търпи в хода на този процес, не бива да ни смущават. С други думи, Свямбхува Ману съветвал Дхрува Махрджа, че няма смисъл да скърби толкова много за смъртта на брат си, защото връзката ни с материалното тяло е повърхностна и несъществена. Истинският аз, душата, не може да изчезне или да бъде убит.