ТЕКСТ 31
саяччха роа бхадра те
пратӣпа шреяс парам
шрутена бхӯяс рджанн
агадена ятхмаям
саяччха – овладей; роам – гнева; бхадрам – всичко най-добро; те – на теб; пратӣпам – враг; шреясм – на благото; парам – най-главният; шрутена – слушайки; бхӯяс – постоянно; рджан – скъпи царю; агадена – с лек; ятх – като; маям – болест.
Скъпи царю, помисли добре върху думите ми и ще видиш, че те са целебно лекарство. Укроти своя гняв, защото той е най-опасният враг по пътя на себепознанието. Аз ти желая щастие и добро, затова те моля, вслушай се в съветите ми.
Дхрува Махрджа бил освободена душа и всъщност не изпитвал ненавист към никого. Но като държавен глава, той бил длъжен да даде воля на гнева си, за да защити законността в царството. Негов царски дълг било да накаже убиеца на брат си Уттама (живот за живот). Дхрува Махрджа отвърнал на предизвикателството, като яростно се сражавал с яките и получил достойно възмездие. Но гневът е такова чувство, че веднъж възникне ли, нараства, без да знае предели. Затова Ману решил да възпре внука си, преди царският му гняв да е прехвърлил всички граници. Дхрува Махрджа разбрал добрите подбуди на дядо си и веднага спрял битката. В тази строфа особено внимание заслужават думите шрутена бхӯяс – „чрез постоянно слушане“. Ако постоянно слуша за преданото служене, човек намира сили да обуздае гнева си, който се отразява много неблагоприятно върху процеса на преданото служене. Шрӣла Парӣкит Махрджа е казал, че постоянното слушане за забавленията на Бога е лек срещу всички материални болести. Затова всеки трябва да слуша редовно за Върховната Божествена Личност. По този начин той винаги ще бъде уравновесен и спокоен и безпрепятствено ще може да напредва по духовния път.
Гневът на Дхрува Махрджа срещу злосторниците бил справедлив. Тук можем да припомним случката със змията, която благодарение на поученията на Нрада станала предана и спряла да хапе. За змиите е естествено да нанасят смъртоносни ухапвания на останалите създания, но змията, за която говорим, станала предана и Нрада ѝ забранил да хапе. За жалост хората, и най-вече децата, взели да злоупотребяват с нейното миролюбие и да я замерят с камъни. Ала въпреки това тя не си позволила да ухапе никого, защото била вярна на обещанието, което дала на духовния си учител. След време змията отново срещнала Нрада и му се оплакала: „Аз се разделих с лошия си навик да хапя невинни създания, но хората започнаха да ме мъчат и да хвърлят по мене камъни“. Нрада Муни ѝ казал: „Тогава недей да хапеш, но издувай качулката си, сякаш всеки миг ще скочиш и ще ухапеш мъчителите си. Така те ще се разбягват от страх“. Преданият притежава всички добродетели и не обича насилието. Но когато хората около него му причиняват злини, той трябва да даде воля на гнева си, макар и за кратко, за да прогони злосторниците.