ТЕКСТ 10

В Бхагавад-гӣт (3.9) е казано: ягртхт кармао 'нятра локо 'я карма-бандхана – всяко действие, което човек върши, трябва да има за цел да удовлетвори Върховния Бог, в противен случай човек ще бъде обвързан от последиците на дейностите си. В системата на варшрама дхарма на катриите се препоръчва да извършват големи жертвени церемонии, по време на които да раздават богати пожертвования. Като съвършен цар и катрия, Дхрува Махрджа извършил много такива жертвоприношения и на тях раздавал щедри подаяния. Катриите и вайшите имат собствени доходи и са в състояние да натрупат големи богатства. Понякога те печелят пари дори с непозволени средства. Дългът на катриите е да управляват държавата, но за да изпълни този дълг, Дхрува Махрджа например трябвало да се сражава с яките и да убие много от тях. Подобен начин на действие е неизбежен за катриите. Те не бива да са страхливци и примиренци. Те са длъжни да използват насилие, за да могат да управляват държавата.

По тази причина на катриите и на вайшите се препоръчва да раздават под формата на милостиня поне половината от богатството, което са натрупали. В Бхагавад-гӣт се казва, че дори този, който е приел живот в отречение, трябва да продължи да извършва ягя, дна и тапася. Тези дейности никога не бива да бъдат прекъсвани. Тапася – въздържанията и покаянията – са предназначени за хората, които са се оттеглили от всички светски дела и живеят в отречение. Катриите и вайшите, действащи в материалния свят, трябва да се занимават с благотворителност. А брахмачрӣте в първите години от живота си трябва да извършват различни яги.

Дхрува Махрджа, който бил съвършен цар, раздавал толкова големи дарения, че буквално изпразнил съкровищницата си. Работата на царя е не само да събира данъци от гражданите и да използва натрупаните богатства за собствено наслаждение. Световните монархии са упадали и загивали именно когато царете са започвали да използват богатствата на хазната, попълвани чрез данъчни постъпления, с единствената цел да удовлетворяват собствените си сетива. Това не значи, разбира се, че демокрацията е по-добра от монархията, защото и при нея се шири същата корупция. В съвременното демократично управление участват различни партии, но всички политици в правителството и в парламента се стремят единствено да запазят поста си и да задържат на власт собствената си партия. Политиците нямат време да мислят за доброто на обикновения гражданин, който изнемогва под бремето на непосилни данъци: данък върху общия доход, данък върху добавената стойност и какви ли не други данъци – понякога те отнемат осемдесет-деветдесет процента от доходите му и се превръщат в богати заплати за чиновници и управници. В древността данъците, които били събирани от поданиците, се използвали за провеждане на велики жертвоприношения, предписани от Ведите. Но в наши дни изпълнението на такива обреди е почти невъзможно. Затова шстрите препоръчват на хората да извършват сакӣртана-ягя. Всеки семеен, независимо от материалното си положение, е в състояние да извършва тази ягя, защото за нея не се изисква нито стотинка. Достатъчно е всички членове на семейството да се съберат заедно и да пеят мах-мантрата Харе Ка, като пляскат с ръце. Всеки може да извършва тази ягя и да раздава прасд. А за епохата на Кали това е напълно достатъчно. Движението за Ка съзнание е основано на принципа да се пее мантрата Харе Ка колкото се може повече – както в храмовете, така и на улицата – и да се раздава на хората колкото се може повече прасд. За осъществяването на тази програма е желателно да има сътрудничество с държавната администрация и с производителите на материални блага. Широкото разпространение на прасд и масовият сакӣртан са в състояние да осигурят мир и благоденствие на целия свят.

Обикновено всички материални жертвоприношения, които се препоръчват във Ведите, са посветени на полубоговете. Обожаването на полубоговете е предназначено изключително за неинтелигентните хора. В действителност обаче с плодовете от подобни жертвоприношения се ползва Върховната Божествена Личност, Нряа. В Бхагавад-гӣт (5.29) Бог Ка казва: бхоктра ягя-тапасм. Това означава, че именно Той се наслаждава на даровете във всички жертвени церемонии. Затова едно от неговите имена е Ягя-пуруа.

Въпреки че Дхрува Махрджа бил велик предан и следователно не бил длъжен да извършва подобни жертвоприношения, той провел множество жертвени церемонии и раздал цялото си богатство за благотворителни цели, за да даде добър пример на хората. През целия си семеен живот той не похарчил нито грош за свое собствено удоволствие. В тази строфа особено внимание заслужава словосъчетанието карма-пхала-прадам. Богът дава на индивидуалните живи същества различни видове карма в зависимост от желанията им. Той е Свръхдушата, която се намира във всяко сърце, и е толкова щедър и милостив, че дава на всекиго пълна възможност да действа според желанията си и впоследствие да се наслаждава на плодовете от своя труд. Богът позволява на живото същество да се наслаждава на материалната природа и да господства над нея. Но не бива да забравяме, че като действа по този начин, живото същество се обвързва с последиците от дейността си. По аналогичен начин Богът предоставя пълна възможност за действие и на тези, които искат да се посветят изцяло на предано служене, и накрая ги дарява с резултата от това служене. Затова Той е наречен карма-пхала-прада.