ТЕКСТ 13

Фактът, че Дхрува Махрджа управлявал Земята трийсет и шест хиляди години, показва, че той живял в Сатя юга, защото тогава хората живеели по сто хиляди години. В следващата епоха, наречена Трет юга, те живеели по десет хиляди години, а в Двпара юга – по хиляда години. В съвременната епоха, Кали юга, максималната продължителност на живота е сто години. Със смяната на югите намалява не само продължителността на човешкия живот, но се изгубват и паметта, милосърдието и всички останали добродетели. Дейностите, които човек извършва, биват два вида: благочестиви и греховни. Благочестивите дейности откриват пред него път към висшето материално наслаждение, а греховните го водят до всевъзможни страдания. Преданият обаче нито желае да се наслаждава, нито се влияе от страданията, които идват при него. Когато се радва на материално благополучие, той знае, че с това се изчерпват резултатите от благочестивите му дейности, а когато го сполита беда, съзнава, че така намаляват последиците от греховните му дела. Преданият не се стреми нито към наслада, нито към страдание. Единственото, което той иска, е да отдава предано служене. В Шрӣмад Бхгаватам се казва, че преданото служене трябва да бъде апратихат, т.е. да не зависи от материалното щастие и нещастие. Преданият поема отречения, като пости на Екдашӣ и съблюдава други пости, като се въздържа от извънбрачен полов живот, от опияняващи и упойващи вещества, от хазарт и месоядство. По този начин той се освобождава от последиците на неблагочестивите си дела, извършени в миналото, и понеже отдава предано служене, което е възможно най-благочестивата дейност в целия свят, се наслаждава на живота, без да полага за това нарочни усилия.