ТЕКСТ 17
тас вишуддха-караа шива-вр вигхя
баддхвсана джита-марун манасхтка
стхӯле дадхра бхагават-пратирӯпа етад
дхяс тад авявахито вясджат самдхау
тасм – в Бадарикшрама; вишуддха – пречистени; караа – сетивата му; шива – чиста; в – вода; вигхя – къпейки се; баддхв – установил се; санам – в седяща поза; джита – овладян; марут – дихателен процес; манас – ум; хта – отдръпнати; ака – сетивата му; стхӯле – физически; дадхра – той се съсредоточи; бхагават-пратирӯпе – върху същинската форма на Бога; етат – умът; дхян – медитираше; тат – това; авявахита – без прекъсване; вясджат – той влезе; самдхау – в транс.
В Бадарикшрама Дхрува Махрджа пречисти докрай сетивата си, като редовно се къпеше в бистра, кристалночиста вода. Седнал устойчиво в нужната поза, с помощта на йогийските упражнения той контролираше дишането си и въздушните потоци в своето тяло. По този начин сетивата му напълно се откъснаха от материалното. След това Дхрува съсредоточи ума си върху арч-виграха, формата на Върховния, която не се различава от него самия, и като медитираше върху Бога, потъна в дълбок транс.
Тук е описана ага йога, системата, която Дхрува Махрджа вече познавал. Ага йога не може да бъде практикувана в модерния град. Дхрува Махрджа отишъл в Бадарикшрама, пустинно място, и там в усамотение започнал да изпълнява йога. Той съсредоточил ума си върху арч-виграха, формата на Бога, поставена в храма, която не се различава от самия Бог, и като мислел постоянно за Върховния, потънал в транс. Обожанието на арч-виграха не е идолопоклонничество. Арч-виграха е въплъщение на Бога във форма, която преданите могат да възприемат. Затова в храма те служат на арч-виграха, която е направена от материали (стхӯла) като камък, метал, дърво и скъпоценни камъни или е нарисувана с бои. Тези изображения се наричат стхӯла, физически въплъщения. Преданите следват всички правила и принципи, съставящи обожанието, и затова въпреки че Богът се явява пред тях във физическата си форма, тя не се различава от неговия изначален духовен образ. По този начин преданият постига крайната цел на живота, защото е постоянно погълнат от мисли за Бога. А както утвърждава Бхагавад-гӣт, този, който непрестанно мисли за Бога, е най-издигнатият от всички йогӣ.