No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 11

нирӯпита прадж-пла
са джигхсати ваи прадж
татхпи снтвайемму
нсмс тат-птака спет

нирӯпита – провъзгласен; прадж-пла – за цар; са – той; джигхсати – желае да навреди; ваи – несъмнено; прадж – поданиците; татх апи – въпреки това; снтвайема – трябва да вразумим; амум – него; на – не; асмн – нас; тат – неговата; птакам – греховна последица; спет – да засегне.

Ние провъзгласихме Вена за цар, за да защитава своите поданици, но вместо това той се превърна във враг на народа си. Въпреки всичко обаче трябва да се опитаме да го вразумим, защото иначе ние също ще носим отговорност за злодеянията му.

Святите мъдреци избрали Вена за цар, но той се оказал истински тиранин, затова те започнали да се опасяват, че отговорността за неговите злодеяния ще легне и върху техния гръб. Законът на кармата наказва не само престъпника, но и всички, които общуват с него. Като поставили Вена на царския трон, с това мъдреците неизбежно станали негови съучастници. Накрая царят отишъл толкова далече в престъпните си дела, че святите мъдреци започнали сериозно да се тревожат за последиците от греховете му. Но преди да предприемат каквото и да било срещу него, те решили да се опитат да го вразумят и да го поправят, така че той да престане да върши злини.

« Previous Next »