ТЕКСТ 12
тад-видвадбхир асад-втто
вено 'смбхи кто нпа
снтвито яди но вча
на грахӣятй адхарма-кт
лока-дхиккра-сандагдха
дахима сва-теджас
тат – лошата му природа; видвадбхи – познаваме; асат-втта – порочен; вена – Вена; асмбхи – от нас; кта – бе направен; нпа – цар; снтвита – (въпреки) увещанията; яди – ако; на – нашите; вчам – слова; на – не; грахӣяти – приеме; адхарма-кт – най-злият; лока-дхик-кра – проклет от народа; сандагдхам – изгорен; дахима – ще изпепелим; сва-теджас – с могъществото си.
Разбира се, ние много добре знаехме за лошата му природа – продължиха да разсъждават святите мъдреци, – но въпреки това го поставихме на царския трон. Ако не успеем да го накараме да се вслуша в съветите ни, целият народ ще го прокълне и ние също ще се присъединим към проклятието. Имаме достатъчно сила, за да изпепелим този злодей.
Святите хора не се занимават с политика, но винаги мислят за благото на обикновените хора, затова понякога са принудени да се намесват в хода на политическите събития, за да поправят злините, сторени от самозабравилото се правителство или от царската особа. В Кали юга обаче святите личности не са толкова могъщи, колкото в миналото. В отминалите епохи тяхната духовна сила била такава, че можели да изпепелят всеки грешник. Днес под влиянието на епохата на Кали мъдреците са загубили предишното си могъщество. Брхмаите вече не умеят да извършват дори жертвоприношенията, в които животните, принесени в жертва, получават нов живот. Затова вместо да участват активно в политическия живот, в наши дни святите личности трябва да повтарят мах-мантрата Харе Ка. Просто като повтарят тази мах-мантра, по милостта на Бог Чайтаня хората могат да се сдобият с всички блага, без да им се налага да се занимават с политика.