ТЕКСТ 15
дхарма чарита пус
в-мана-кя-буддхибхи
локн вишокн витаратй
атхнантям асагинм
дхарма – религиозни принципи; чарита – следвайки; пусм – на хората; вк – с реч; мана – ум; кя – тяло; буддхибхи – и интелигентност; локн – планетите; вишокн – без страдания; витарати – даряват; атха – безусловно; нантям – безкрайно щастие, освобождение; асагинм – на тези, които са се освободили от влиянието на материалната природа.
Хората, които живеят в съответствие с регулиращите принципи и подчиняват на тях своята реч и дейностите на ума, тялото и интелигентността си, се издигат до райското царство, където няма страдания. Освободени от всички материални влияния, те постигат безкрайно щастие.
В тази строфа святите мъдреци казват, че царят, и изобщо държавният глава, трябва да служи за пример на своите поданици, като води образцов религиозен живот. Както е казано в Бхагавад-гӣт, религия означава да обожаваш Върховната Божествена Личност. Тук не става дума за показна религиозност, а за необходимостта човек да бъде изцяло зает в предано служене с реч, ум, тяло и интелект. По този начин не само царят, главата на държавното управление, но и обикновените хора ще се освободят от замърсяващото влияние на гуите на материалната природа и постепенно ще се издигнат до царството на Бога, което е истинският им дом. Наставленията на мъдреците в тези строфи набелязват основните принципи на правилното държавно управление, което може да направи царя щастлив не само в този му живот, но и в следващия.