No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 37

вӣкьоттхитс тадотптн
хур лока-бхаякарн
апй абхадрам антх
дасюбхьо на бхавед бхува

вӣкя – като видяха; уттхитн – появили се; тад – тогава; утптн – бедствия; ху – те заговориха; лока – сред хората; бхаям-карн – предизвикващи паника; апи – дали; абхадрам – нещастие; антх – без владетел; дасюбхя – от крадци и разбойници; на – не; бхавет – може да се случи; бхува – на света.

По онова време страната бе сполитана от беди, които предизвикваха хаос и паника. Затова мъдреците подеха: Царят е мъртъв и земята остана без покровител. Нищо чудно крадци и разбойници да започнат да измъчват мирните хора.

Когато в страната царят смут и хаос, животът и собствеността на хората са изложени на опасност, защото престъпници надигат глава. В такива смутни времена владетелят или правителството са на практика мъртви. След смъртта на цар Вена страната била сполетяна от всевъзможни нещастия и святите личности започнали истински да се тревожат за безопасността на мирните граждани. Това още веднъж показва, че макар да се държат настрана от политиката, мъдреците винаги са загрижени за съдбата на народа. Те странят от светското общество, ала от състрадание не престават да мислят какво е нужно да се направи, за да могат хората спокойно да изпълняват религиозните ритуали и да следват принципите на варшрама дхарма. И в дадения случай мъдреците се безпокоели за същите тези неща. В Кали юга навсякъде цари хаос. Затова святите личности трябва да повтарят мантрата Харе Ка, както е препоръчано в шстрите:

харер нма харер нма
харер нмаива кевала
калау нстй ева нстй ева
нстй ева гатир анятх

В името и на материалното, и на духовното благополучие всеки човек трябва да повтаря с преданост мантрата Харе Ка.

« Previous Next »