ТЕКСТ 20

В тази строфа думата ятхрка показва, че Слънцето не стои на едно място, а се движи по орбита, установена от Върховната Божествена Личност. Този факт е потвърден в Брахма сахит, както и на някои други места в Шрӣмад Бхгаватам. В Пета Песен на Шрӣмад Бхгаватам например е казано, че Слънцето се движи по орбитата си със скорост повече от двайсет и пет хиляди километра в секунда. А в Брахма сахит се казва: ясгя бхрамати самбхта-кла-чакра – Слънцето се движи по орбитата си, следвайки волята на Върховната Божествена Личност. Всичко това потвърждава, че Слънцето не стои неподвижно в пространството. А що се отнася до Птху Махрджа, дадената строфа показва, че неговата власт щяла да се разпростре над целия свят – удачала, или удадри, са Хималаите, известни под това име заради факта, че оттам най-рано се вижда изгревът на слънцето. И така, тази строфа посочва, че царството на Махрджа Птху щяло да обхване дори Хималаите и да се разпростре до бреговете на всички морета и океани. С други думи, Птху Махрджа щял да господства над цялото земно кълбо.

Нарадева е друга дума, която заслужава специално внимание в тази строфа. Както стана дума в предишните строфи, идеалният цар – независимо дали цар Птху или който и да е друг цар, управляващ по съвършен начин – е считан за проявление на Бога в човешки образ. Във ведическото общество царят е почитан като самия Върховен Бог, защото е представител на Нряа, който също закриля хората. Затова царят е наричан с името нтха – „господар“. Сантана Госвмӣ почитал дори набоб Хюсеин Шах като нарадева, въпреки че набобът бил мюсюлманин. Следователно царят, и изобщо всеки държавен глава трябва да е толкова опитен в държавното управление, че хората да се прекланят пред него, смятайки го за самия Бог, въплътен в човешки образ. Само тогава той може да бъде наречен съвършен цар или управник.