ТЕКСТ 25
амӯ кут-парӣтнм
ртн паридевитам
шамайими мад-баир
бхиннс тава медас
амӯм – на всички тях; кут-парӣтнм – измъчени от глад; ртнм – на нещастните; паридевитам – жалбите; шамайими – ще успокоя; мат-баи – от стрелите ми; бхинн – разкъсана; тава – с твоята; медас – плът.
Сега ще те разсека на късове със стрелите си и с плътта ти ще нахраня измъчените си поданици, които плачат за парче хляб. Така ще сложа край на страданията на моя народ.
От тази строфа става ясно в какви случаи официалната власт може да разреши яденето на говеждо месо. Тук се казва, че при изключителни обстоятелства, когато няма достатъчно зърно, правителството може да санкционира яденето на животинска плът. Но когато хората не страдат от глад, властта не бива да позволява консумацията на месо, задоволявайки нечии низши вкусове. С други думи, месоядството, яденето на животинска плът, е допустимо само в извънредни случаи, когато има глад поради липса на зърнени храни. Правителството не бива да допуска ненужно да се убиват животни, като разрешава да бъдат отваряни кланици за удоволствие на чревоугодниците.
Както бе отбелязано в предишната строфа, човек трябва да осигурява на кравите и на другите домашни животни достатъчно трева. Но ако въпреки обилното хранене кравите не дават мляко, а хората няма какво да ядат, тогава кравите могат да бъдат заколени, за да се нахрани с месото им гладният народ. Най-напред обаче човек трябва да положи усилия да произведе достатъчно зърно, зеленчуци и плодове и само в случай на неплодородие може да прибегне до ядене на месо. Във всички останали случаи това е недопустимо. Съвременното селско стопанство произвежда достатъчно зърно за целия свят, следователно няма никакви основания да бъдат отваряни кланици. Някои страни произвеждат такива огромни количества жито, че изхвърлят стотици хиляди тонове от него в океана или правителството забранява отглеждането на зърно. Тези факти показват, че земята ражда достатъчно зърно, за да изхрани човечеството, но правилното разпределяне на зърното е препятствано от търговските ограничения, които големите производители налагат в стремежа си към максимална печалба. Затова на някои места зърното не достига, а другаде се произвежда в огромни излишъци. Ако светът се управляваше от единно правителство, което да се грижи за равномерното разпределяне на зърното, никъде нямаше да има глад и хората нямаше да бъдат принудени да отварят кланици, както и да скалъпват теории за свръхнаселеността на планетата.