No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 36

нӯна джанаир ӣхитам ӣшварм
асмад-видхаис тад-гуа-сарга-мя
на гяте мохита-читта-вартмабхис
тебхьо намо вӣра-яшас-каребхя

нӯнам – безусловно; джанаи – от обикновените хора; ӣхитам – дейности; ӣшварм – на повелителите; асмат-видхаи – като мене; тат – на Божествената Личност; гуа – на гуите на материалната природа; сарга – които предизвикват сътворението; мя – от енергията Ти; на – никога; гяте – са разбирани; мохита – изпаднали в недоумение; читта – чиито умове; вартмабхи – път; тебхя – на тях; нама – почитания; вӣра-яша-каребхя – който покрива със слава героите.

О, Господи, аз също съм творение на една от енергиите Ти, състояща се от трите материални гуи. Затова твоите дела предизвикват у мене недоумение. Дори дейностите на преданите Ти са непонятни за простосмъртните, какво остава за твоите забавления. Затова всичко, което се случва, на нас ни се струва противоестествено и необикновено.

Деянията на Бога, Върховната Личност, в многообразните му форми и инкарнации винаги са необикновени и удивителни. Нищожното човешко същество не може да проумее целта и замисъла на Божиите дела. Затова Шрӣла Джӣва Госвмӣ казва, че дейностите на Бога трябва да се приемат за неразбираеми; те не могат да бъдат обяснени по друг начин. Богът вечно се намира на Голока Вндвана в своя облик на Ка, Върховната Божествена Личност. Същевременно обаче Той се разпространява в безброй форми, такива като Бог Рма, Бог Нсиха, Бог Варха и всички инкарнации, които се проявяват непосредствено от Сакараа. Сакараа е еманация на Баладева, а Баладева е първата еманация на Ка. Затова всички посочени инкарнации се наричат кал.

Думата ӣшварм обозначава всички Божествени Личности. В Брахма сахит (5.39) е казано: рмди-мӯртиу кал-ниямена тихан. Шрӣмад Бхгаватам потвърждава, че всички инкарнации са кал, т.е. частични проявления на Върховната Божествена Личност. Но Ка е изначалната, върховната Божествена Личност. Това, че думата ӣшвара е в множествено число (ӣшварм), не означава, че има много Богове. Богът е един и е вечен, но се проявява в безброй форми, всяка от които извършва разнообразни дейности. Понякога обикновените хора изпадат в недоумение от всичко това и започват да откриват противоречия в дейностите на Бога. Неговите деяния обаче не са противоречиви. Всичко, което Върховният прави, е част от неговия велик план.

За да ни стане по-ясно, можем да кажем, че Свръхдушата се намира в сърцето и на крадеца, и на стопанина, но на крадеца казва „Ограби тази къща“, а на стопанина казва „Пази се от крадци и злосторници“. Тези различни наставления може да изглеждат взаимно изключващи се, но в действителност Свръхдушата, Върховната Божествена Личност, винаги действа в съответствие с определен замисъл, затова не бива да се заблуждаваме от привидното противоречие в дейностите ѝ. Най-добре е изцяло да се предадем на Върховния Бог и под неговата закрила да намерим спокойствие.

Така завършват коментарите на Бхактиведанта към седемнадесета глава от Четвърта Песен на „Шрӣмад Бхгаватам“, наречена Махрджа Птху се изпълва с гняв към Земята“.

« Previous