ТЕКСТ 22
татххайо дандашӯк
сарп нгш ча такакам
видхя ватса дудухур
била-птре виа пая
татх – по същия начин; ахая – змии без качулки; дандашӯк – скорпиони; сарп – кобри; нг – големи змии; ча – и; такакам – Такака, царят на змиите; видхя – превърнаха; ватсам – теле; дудуху – издоиха; била-птре – в змийските дупки като ведро; виам – отрова; пая – като мляко.
След това кобрите, змиите без качулки, големите змии, скорпионите и другите отровни създания вместо мляко надоиха от Земята отрова и я събраха в змийските си дупки. За теленце те използваха Такака.
Материалният свят е населен с най-различни живи създания и многобройните видове влечуги и скорпиони, споменати в тази строфа, по волята на Върховната Божествена Личност също получават храната, която е необходима за просъществуването им. Смисълът на всичко, което се каза дотук, е че всяко живо същество получава своята храна от земята. В зависимост от гуите на материалната природа, под чието влияние се намира живото същество, то придобива определени особености. Пая-пна бхуджагнм – ако храним с мляко змията, само ще увеличим отровата ѝ. Но ако даваме същото мляко на благороден човек – мъдрец или светец, – то ще развива неговите фини мозъчни тъкани, необходими за осъзнаване на висшето, духовното битие. И така, Богът осигурява храна на всички, но в зависимост от своята връзка с гуите на материалната природа живото същество развива индивидуални качества и характеристики.