ТЕКСТ 10

В тази строфа особено значение имат думите адхокаджа, бхагавн индра и птхо, с които са изразени три много важни идеи. Махрджа Птху бил инкарнация на Виу, но едновременно с това и негов велик предан. Макар и упълномощена инкарнация на Бог Виу, той си оставал живо същество, а дълг на всяко живо същество е да служи на Върховната Божествена Личност. Дори този, който е инкарнация на Върховния Бог и е надарен от него със специфично могъщество, не бива да забравя вечните си взаимоотношения с Бога. В Кали юга има много негодници, които се провъзгласяват за инкарнации на Върховната Божествена Личност. Думите бхагавн индра показват, че живото същество може да стане велико и могъщо дори като самия цар Индра, защото Индра също е обикновено живо създание, което се намира в материалния свят и притежава четирите недостатъка, присъщи на всяка обусловена душа. Въпреки че с думата бхагавн обикновено се назовава Върховната Божествена Личност, тук самият Индра е наречен бхагавн, за да се подчертае неговото необикновено могъщество. Но макар че бил бхагавн, Индра завиждал на Махрджа Птху, инкарнацията на Бога. Замърсяващото влияние на материалния живот е толкова силно, че дори цар Индра възненавидял инкарнацията на Бога. Затова човек трябва да се опита да разбере откъде започва деградацията на обусловената душа.

Цар Птху не дължал богатството си на материалните обстоятелства. Както е казано в тази строфа, той бил велик предан на Адхокаджа. Думата адхокаджа се отнася за Божествената Личност, която е отвъд пределите на човешкия разум и слово. Но същата Върховна Божествена Личност сама се явява пред своя предан в изначалната си форма, пълна с вечно блаженство и знание. Въпреки че материалните сетива не позволяват на човека да проумее Бога и непосредствено да възприеме неговото присъствие, преданият получава възможност да види Върховния лице в лице, със собствените си очи.