ТЕКСТ 11
чарамешвамедхена
яджамне яджу-патим
ваинйе ягя-пашу спардханн
аповха тирохита
чарамеа – последното; ашва-медхена – жертвоприношение ашвамедха; яджамне – когато извършваше жертвоприношението; яджу-патим – за удоволствие на господаря на ягите, Бог Виу; ваинйе – синът на цар Вена; ягя-пашум – жертвеното животно; спардхан – завиждайки; аповха – открадна; тирохита – невидим.
Когато Махрджа Птху извършваше последното жертвоприношение (ашвамедха-ягя), от завист цар Индра стана невидим и открадна коня, който трябваше да бъде принесен в жертва.
Цар Индра е известен като шата-крату. Това име означава, че той е извършил сто жертвоприношения на коне (ашвамедха-ягя). Тук му е мястото да припомним, че животните, които били принасяни в жертва, не загивали. Ако по време на церемонията ведическите мантри се произнасяли правилно, жертвеното животно получавало нов живот в ново тяло. Това било знак, че ягята е протекла успешно. Когато цар Птху решил да извърши сто яги, Индра се изпълнил със завист, защото не искал никой да го превъзхожда. Понеже бил обикновено живо същество, Индра изпитал силна завист към цар Птху и ставайки невидим, откраднал жертвения кон, с което осуетил ягята.