ТЕКСТ 27
там твиджа шакра-вадхбхисандхита
вичакя дупрекям асахя-рахасам
ниврам сур ахо мах-мате
на юджяте 'трня-вадха прачодитт
там – цар Птху; твиджа – жреците; шакра-вадха – убиване на небесния цар; абхисандхитам – готвейки се; вичакя – като видяха; дупрекям – със страшен вид; асахя – непоносим; рахасам – бързина; ниврам су – забраниха; ахо – о!; мах-мате – велика душа; на – не; юджяте – подобава ти; атра – на жертвената арена; аня – други; вадха – убийство; прачодитт – според указанията на писанията.
Когато жреците и останалите участници в жертвения обред видяха, че от гняв Махрджа Птху се готви да убие цар Индра, те започнаха да го молят: „О, велика душа, пощади го! В жертвоприношенията може да бъдат убивани само жертвените животни. Такива са указанията на шстрите“.
В жертвоприношенията животните биват убивани с определена цел, а именно да се провери дали ведическите мантри са били произнесени правилно. Тогава животното, което влиза в жертвения огън, получава ново тяло. В жертвоприношение, предназначено за удоволствието на Бог Виу, никой не бива да умира. Как тогава цар Птху можел да иска смъртта на Индра, който е не само неразделна част от Върховната Божествена Личност, но и обект на обожание в тази ягя? Ето защо жреците молели цар Птху да пощади небесния цар.