ТЕКСТ 3

В тази строфа трябва да обърнем специално внимание на думата скт. Птху Махрджа бил шактвеша-аватра на Бог Виу. С други думи, той се отнасял към категорията на живите същества, но бил надарен от Бог Виу със специфично могъщество. Виу е самата Върховна Божествена Личност и принадлежи към категорията виу-таттва, а Махрджа Птху принадлежал към категорията джӣва-таттва. Виу-таттва е самият Бог, а джӣва-таттва са неразделните частици от Бога. Когато някоя от тези частици е упълномощена от Бога с по-специално могъщество, тя се нарича шактвеша-аватра. Тук Бог Виу е наречен харир ӣшвара. Той е толкова милостив, че отстранява всички страдания на своите предани и затова се нарича Хари. Богът е назован ӣшвара, защото може да направи всичко, което пожелае. Той е върховният повелител. Бог Ка е върховният ӣшвара пуруоттама. Той демонстрира могъществото си на ӣшвара, на върховен владетел, с думите си към своя предан в Бхагавад-гӣт (18.66): „Изостави всички видове религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от греховните последици. Не се страхувай“. Богът може в един миг да освободи предания от последиците на всичките му греховни дела, стига той изцяло да му се предаде. Тук Богът е наречен сарвтм, което означава, че се намира в сърцето на всеки като Свръхдуша и затова е върховният учител на всички. Ако имаме щастието да усвоим уроците на Бог Ка от Бхагавад-гӣт, веднага ще постигнем целта на човешкото съществуване. Никой не е в състояние да даде по-добри наставления на човечеството от самия Бог Ка.