ТЕКСТ 34
мсмин махрджа ктх сма чинт
нишмасмад-вача дттм
яд дхято даива-хата ну карту
мано 'тируа вишате тамо 'ндхам
м – недей; асмин – в това; мах-рджа – о, царю; ктх – постъпвай; сма – както е правено в миналото; чинтм – в раздразнено състояние; нишмая – моля те, обмисли; асмат – моите; вача – думи; дта-тм – с голямо уважение; ят – защото; дхята – този, който размишлява; даива-хатам – осуетеното от провидението; ну – несъмнено; картум – да се прави; мана – умът; ати-руам – обладан от гняв; вишате – влиза; тама – в мрак; андхам – непрогледен.
О, царю, недей да се сърдиш и не се тревожи, че по волята на съдбата не успя да извършиш както трябва жертвоприношенията, които беше замислил. Моля те, вслушай се в думите ми. Човек винаги трябва да помни, че когато по волята на провидението го сполита нещастие, той не бива много да съжалява. Колкото повече се противим на онова, което ни изпраща съдбата, толкова повече затъваме в мрачните дебри на материалистичния начин на мислене.
Понякога дори святите и много праведни хора са принудени да се сблъскват с житейски превратности. Тези изпитания трябва да бъдат приемани като воля на провидението. Въпреки нещастието си човек не бива да се бори с обратите на съдбата, защото колкото повече се отдава на тази борба, толкова повече затъва в мрачната пропаст на материалните тревоги и грижи. Същото ни съветва и Бог Ка. Вместо да се бунтуваме, по-добре стоически да понасяме ударите, които ни изпраща съдбата.