ТЕКСТ 36

В Бхагавад-гӣт (3.21) е казано:

„Каквото направи един велик човек, обикновените хора го следват. И каквито норми установи с поведението си, към тях се придържа целият свят“.

Заради собственото си сетивно наслаждение цар Индра искал да попречи на Птху Махрджа да извърши сто жертвоприношения. Затова той откраднал жертвения кон и приемайки облика на псевдосаннсӣ, се присъединил към безбожниците. Подобни дейности крият в себе си голяма опасност, защото по-късно се превръщат в изкушение за всички останали хора. Ето защо Брахм решил, че е по-добре да прекъсне ягята, вместо да позволи на Индра да продължава с безбожните си дела. По подобен начин постъпил и Бог Буда, когато хората започнали да злоупотребяват с животинските жертвоприношения, препоръчани във Ведите. Той се видял принуден да провъзгласи ненасилието за основен религиозен принцип, въпреки че това влизало в противоречие с указанията на Ведите за извършване на жертвоприношения. В древността жреците, които извършвали жертвоприношения, давали нов живот на убитото животно, но впоследствие хора, непритежаващи подобно могъщество, започнали да се възползват от ведическите обреди, за да убиват без нужда бедните животни. Затова Бог Буда бил принуден да отхвърли за известно време авторитета на Ведите. Човек не бива да извършва жертвоприношения, които причиняват болка на другите живи същества. В такъв случай е по-добре изобщо да не извършва жертвоприношения.

Както вече неведнъж подчертавахме, в Кали юга няма достойни брхмаи и жреци, затова в тази епоха е невъзможно да се извършват ритуалните церемонии, препоръчани от Ведите. По тази причина шстрите ни съветват да изпълняваме сакӣртана-ягя. С това жертвоприношение хората могат да обожават Върховния Бог в образа му на Бог Чайтаня и да го удовлетворят. Смисълът на жертвоприношенията е чрез тях човек да обожава Виу, Върховната Божествена Личност. Бог Виу, или Бог Ка, присъства в образа си на Бог Чайтаня, ето защо разумните хора трябва да се опитат да го удовлетворят чрез сакӣртана-ягя. Това е най-лесният начин да бъде удовлетворен Бог Виу в тази епоха. Хората трябва да приемат наставленията на шстрите за извършването на жертвоприношения в Кали юга и да не създават ненужни конфликти в тази и без това грешна епоха. В наши дни по целия свят се строят кланици, в които човекът убива животни, за да яде плътта им. Ако древните ритуали и церемонии се съблюдаваха и до днес, това би насърчавало хората да убиват дори още повече животни. В много месарски магазини в Калкута можем да видим мӯрти на богинята Клӣ. Месоядците смятат, че постъпват много благочестиво, като купуват животинска плът от тези места, защото вярват, че така получават остатъци от храната на Клӣ. Те не знаят, че Клӣ не се докосва до животинска храна, защото е вярна съпруга на Шива. Като велик ваиава, Шива приема само вегетарианска храна, а богиня Клӣ се храни с остатъците от неговата трапеза. Това означава, че тя никога не вкусва месо и риба. Само спътниците на Клӣ – бхӯтите, пишчите и ркасите – приемат подобни ястия. Ето защо хората, които купуват прасд от Клӣ под формата на месо и риба, всъщност получават остатъците от трапезата на бхӯтите и пишчите, а не на самата богиня.