ТЕКСТ 16
тасм унмда-нтхя
наа-шаучя дурхде
датт бата ма сдхвӣ
чодите парамехин
тасмаи – на него; унмда-нтхя – господаря на духовете; наа-шаучя – нечистоплътния; дурхде – сърце, пълно с противни неща; датт – бе дадена; бата – за жалост; ма – от мене; сдхвӣ – Сатӣ; чодите – заставен; парамехин – от върховния наставник (Брахм).
И въпреки че той е толкова нечистоплътен, а сърцето му – зло, по настояване на Брахм аз се съгласих да му дам за съпруга целомъдрената си дъщеря.
Дълг на родителите е да намерят за дъщеря си достоен съпруг, който да ѝ подхожда във всичко: по чистота, възпитание, заможност, произход и т.н. Дака съжалявал, задето по настояване на Брахм е дал дъщеря си на противно и мръсно (по неговото мнение) създание. В яда си той не си давал сметка, че това е било желание на собствения му баща, и нарекъл Брахм парамехӣ, върховен учител на вселената. Заслепен от гняв, Дака бил готов да се откаже дори от баща си. С други думи, той обвинил в глупост дори Брахм, който го посъветвал да омъжи прелестната си дъщеря за такава отрепка. В гнева си човек забравя всичко. Разгневеният Дака охулил не само великия Шива, но упрекнал и собствения си баща, Брахм, задето му е дал не особено разумен съвет да омъжи дъщеря си за Шива.