ГЛАВА ВТОРА

ТЕКСТ 1: Видура попита: Защо Дака, който така нежно обичаше Сатӣ, бе изпълнен с ненавист към Шива, най-добрия сред добросърдечните? Защо пренебрегна собствената си дъщеря?

ТЕКСТ 2: Шива, духовният учител на целия свят, не е зложелател на никого, винаги е спокоен и е удовлетворен сам по себе си. Той е най-могъщият сред полубоговете. Как е възможно Дака да питае ненавист към такава възвишена личност?

ТЕКСТ 3: My dear Maitreya, to part with one’s life is very difficult. Would you kindly explain to me how such a son-in-law and father-in-law could quarrel so bitterly that the great goddess Satī could give up her life?

ТЕКСТ 4: The sage Maitreya said: In a former time, the leaders of the universal creation performed a great sacrifice in which all the great sages, philosophers, demigods and fire-gods assembled with their followers.

ТЕКСТ 5: Когато Дака, най-главният от Праджпатите, влезе сред този велик форум, сиянието, ярко като слънчева светлина, което се излъчваше от собственото му тяло, озари всички събрали се и в присъствието му те взеха да изглеждат дребни и незначителни.

ТЕКСТ 6: Поразени от блясъка, който се излъчваше от тялото на Дака, божествата на огъня и всички останали участници в жертвоприношението, с изключение на Брахм и Шива, станаха от местата си в знак на почит.

ТЕКСТ 7: Брахм, който оглавяваше това многобройно събрание, приветства Дака както му е редът, а Дака, след като се поклони на Брахм, по негова заповед зае подобаващо място.

ТЕКСТ 8: Преди да седне обаче, Дака видя, че Шива не е станал от мястото си и не му изразява никаква почит, и това дълбоко го оскърби. Той изпадна в небивала ярост и със святкащи очи взе да сипе връз Шива тежки, обидни слова.

ТЕКСТ 9: О, всички вие, мъдреци, брхмаи и божества на огъня, внимателно слушайте, защото сега ще говоря за поведението на благовъзпитаните. И не невежество, нито пък злоба и завист ме тласкат.

ТЕКСТ 10: Шива опетни доброто име на управниците на вселената и потъпка правилата на благоприличието. Той е лишен от всякакъв срам и не знае как трябва да се държи.

ТЕКСТ 11: Когато пред огъня и пред брхмаите взе ръката на дъщеря ми, с това той прие подчинено положение спрямо мен. Той се ожени за дъщеря ми, която по нищо не отстъпва на Гятрӣ, и се опитваше да се представи за порядъчна личност.

ТЕКСТ 12: Той, с маймунските си очи, се ожени за дъщеря ми, чиито очи са като на млада кошута, и въпреки това дори не се надигна от мястото си да ме посрещне, нито пък счете за нужно да ме приветства с благи слова.

ТЕКСТ 13: Аз изобщо не исках да давам дъщеря си на подобна особа, която пренебрегва всяко приличие. Той не следва най-елементарни норми и правила и затова винаги е нечист, но аз бях принуден да му дам дъщеря си също като човек, който е принуден да обяснява учението на Ведите на някой шӯдра.

ТЕКСТОВЕ 14 – 15: Той обитава мръсните места, в които изгарят труповете на мъртъвците, а спътници са му духовете и демоните. Той се скита гол като някакъв луд и посипва тялото си с пепелта от изгорелите трупове, като ту се смее, ту плаче. Той почти не се къпе и украсява тялото си с наниз от кости и черепи. Затова само името му е Шива, „благодатен“. В действителност той е най-безумното и злокобно създание. Ето защо той е предводител на умопобърканите, които са потънали в най-дълбоко невежество, и техен кумир.

ТЕКСТ 16: И въпреки че той е толкова нечистоплътен, а сърцето му – зло, по настояване на Брахм аз се съгласих да му дам за съпруга целомъдрената си дъщеря.

ТЕКСТ 17: Мъдрецът Маитрея продължи: Като видя, че Шива продължава да си седи, сякаш иска да го ядоса още повече, Дака изплакна ръце и уста и го прокле със следните думи.

ТЕКСТ 18: Всички полубогове ще получават дял от това, което се принася като жертвен дар в огъня, само на Шива, най-низшия сред полубоговете, дял няма да се полага.

ТЕКСТ 19: Маитрея продължи: Скъпи Видура, въпреки молбите на всички участници в жертвоприношението, разяреният Дака прокле Шива, след което напусна жертвената арена и си отиде обратно вкъщи.

ТЕКСТ 20: Като разбра, че срещу Шива е изречено проклятие, Нандӣшвара, един от приближените му слуги, изпадна в истинска ярост. Очите му се наляха с кръв и той се приготви да прокълне не само Дака, но и всички брхмаи, допуснали тежкото проклятие над Шива в тяхно присъствие.

ТЕКСТ 21: Всички, които смятат Дака за най-важната личност и обзети от завист, презират Шива, са лишени от разум и понеже са заслепени от двойственостите, ще изгубят трансценденталното си знание.

ТЕКСТ 22: Лицемерният религиозен живот на семейния, който е привързан към материалното щастие и затова предпочита повърхностните тълкувания на Ведите, го лишава и от последните остатъци от здрав разум и той се привързва към плодоносните дейности така, че те стават единствен смисъл на живота му.

ТЕКСТ 23: За Дака тялото му се е превърнало в център на съществуването. И щом е забравил виу-пда, или виу-гати, и се стреми единствено към плътските наслаждения, много скоро той ще получи глава на козел.

ТЕКСТ 24: Тези, които чрез светски знания и чрез развиване на материален интелект са се превърнали в безчувствена материя, от невежество се занимават с плодоносни дейности. Такива хора съзнателно обидиха Шива. Нека те живот след живот да остават в кръговрата на раждането и смъртта.

ТЕКСТ 25: Нека тези, които, пленени от цветистия език и от примамливите обещания на Ведите и затова напълно оглупели, изпитват злост към Шива, завинаги да останат привързани към плодовете от труда си.

ТЕКСТ 26: Такива брхмаи се учат, подлагат се на отречения и дават обети единствено за да осигуряват телесното си съществуване. Те ще престанат да правят разлика между позволени и непозволени храни. Просейки от врата на врата, те ще събират пари само за да задоволяват нуждите на тялото си.

ТЕКСТ 27: Когато Нандӣшвара прокле всички потомствени брхмаи, в отговор мъдрецът Бхгу изрече над последователите на Шива следното сурово браминско проклятие.

ТЕКСТ 28: Нека тези, които поемат различни обети, за да удовлетворят Шива, и всички, които следват подобни пътища, да се превърнат в атеисти и да се отклонят от трансценденталните наставления на писанията.

ТЕКСТ 29: Тези, които дават обет да обожават Шива, са толкова глупави, че му подражават, като си пускат дълги коси. А след като получат посвещение в това обожание, пият вино и живеят от месо и други подобни храни.

ТЕКСТ 30: Бхгу Муни продължи: Щом хулиш Ведите и брхмаите, които следват ведическите принципи, това показва, че вече изповядваш идеите на атеизма.

ТЕКСТ 31: Ведите съдържат вечните регулиращи принципи, които гарантират благоприятното развитие на човешката цивилизация и които стриктно са били следвани в миналото. Неоспоримо доказателство за верността на това е самият Върховен Бог, който се нарича Джанрдана, доброжелател на всички живи създания.

ТЕКСТ 32: Принципите на Ведите са най-чистият и най-висшият път, по който вървят святите личности, и тъй като хулите тези принципи, вие, последователите на Бхӯтапати, на Шива, неизбежно ще деградирате до положението на атеисти.

ТЕКСТ 33: Мъдрецът Маитрея продължи: Когато привържениците на Шива и защитниците на Дака и Бхгу започнаха да се проклинат взаимно, Шива изведнъж стана мрачен. Без да пророни ни дума, той, следван от учениците си, напусна жертвената арена.

ТЕКСТ 34: Мъдрецът Маитрея продължи: О, Видура, прародителите на живите създания, обитаващи вселената, извършваха това жертвоприношение в продължение на хиляда години, защото жертвоприношенията са най-добрият начин за обожаване на Върховния Бог, Хари, Божествената Личност.

ТЕКСТ 35: Скъпи Видура, стрелецо с лък, след като завършиха жертвоприношението, всички полубогове, участвали в него, се изкъпаха в мястото, където се сливат Ганг и Ямун. Това религиозно умиване се нарича авабхтха-снна. След като пречистиха по този начин сърцата си, те се разотидоха по своите домове.