ТЕКСТ 23
птхур увча
варн вибхо твад варадешвард будха
катха вӣте гуа-викритманм
йе нракм апи санти дехин
тн ӣша каиваля-пате ве на ча
птху увча – Птху Махрджа каза; варн – благословии; вибхо – о, скъпи Всевишни Господи; тват – от тебе; вара-да-ӣшварт – от Върховната Божествена Личност, най-великия дарител на благословии; будха – човек, притежаващ знание; катхам – как; вӣте – би могъл да моли; гуа-викри – заблудени от гуите на материалната природа; тманм – на живите същества; йе – които; нракм – на живите същества, пребиваващи в ада; апи – също; санти – съществуват; дехинм – на въплътените; тн – всички тези; ӣша – о, Всевишни Господи; каиваля-пате – о, дарителю на възможността за сливане с битието на Бога; ве – моля за; на – не; ча – също.
О, Господи, Ти си най-великият сред полубоговете, дарители на благословии. Тогава кой мъдър човек би се обръщал към тебе с молби за блага, предназначени за живите същества, които са заблудени от гуите на природата? Тези блага идват сами, те идват дори в живота на мъчениците в ада. О, Господи, Ти със сигурност можеш да ми позволиш да се слея с твоето битие, но аз не искам такава благословия.
Различните хора търсят различни благословии. За кармӣте най-голямата благословия е да попаднат на висшите планети, където животът е много дълъг и е изпълнен с райски наслади. Други – гнӣте и йогӣте – искат да се слеят с битието на Бога. Това сливане се нарича каиваля, затова в дадената строфа Богът е наречен каиваля-пати – повелител или господар на каиваля. Но преданите получават от Бога съвсем други благословии. Преданите не се стремят нито към райските планети, нито към сливане с битието на Бога. За тях каиваля, сливането с битието на Бога, е равностойно на ад. Думата нарака значи „ад“. Всички, които живеят в материалния свят, се наричат нрака, защото материалното съществуване е истински ад. От думите на Птху Махрджа обаче се вижда, че той не желаел нито благата, за които мечтаят кармӣте, нито тези, към които се стремят гнӣте и йогӣте. Шрӣла Прабодхнанда Сарасватӣ Прабху, велик предан на Бог Чайтаня, казва, че каиваля е истински ад, а райските наслаждения – мираж или фантасмагория. Преданите не се стремят нито към едното, нито към другото. Те не желаят да заемат дори поста на Брахм или на Шива или да постигнат равенство с Бог Виу. Птху Махрджа бил чист предан на Бога и много ясно изложил позицията си.