ТЕКСТ 28
джагадж-джанан джагад-ӣша ваишаса
сд ева ят-кармаи на самӣхитам
карои пхалгв апй уру дӣна-ватсала
сва ева дхийе 'бхиратася ки та
джагат-джананм – в майката на вселената (Лакмӣ); джагат-ӣша – о, повелителю на вселената; ваишасам – гняв; ст – може да се появи; ева – несъмнено; ят-кармаи – в чиято дейност; на – моето; самӣхитам – желание; карои – Ти смяташ; пхалгу – незначително служене; апи – дори; уру – много велико; дӣна-ватсала – благосклонен към клетите; све – собствено; ева – несъмнено; дхийе – от своите достояния; абхиратася – на този, който е напълно удовлетворен; ким – каква нужда има; та – от нея.
О, повелителю на вселената, въпреки че богинята на щастието, Лакмӣ, е майка на тази вселена, боя се, че тя може да се разсърди, задето посягам на служенето ѝ и върша това, към което тя е толкова силно привързана. И все пак аз се надявам, че дори да възникне спор между нас, Ти ще се застъпиш за мене, защото си много благосклонен към клетите и с благодарност приемаш и най-нищожното служене от тяхна страна. Затова мисля, че дори тя да се разгневи, това не е голяма беда, защото Ти черпиш удовлетворение в самия себе си и можеш да минеш и без нея.
Майка Лакмӣджӣ, богинята на щастието, е известна с това, че постоянно разтрива лотосовите нозе на Бог Нряа. Тя е съвършена съпруга, защото полага за него всякакви грижи. Лакмӣ не само разтрива лотосовите му нозе, но се грижи и за дома му. Тя готви за Бога хубави ястия, а докато Той се храни, му вее с ветрило. Тя разхлажда челото му със сандалов балсам, оправя постелите му и мястото, на което Той седи. Така Лакмӣ постоянно служи на Бога и почти не остава възможност някой друг да направи нещо лично за него. Затова Птху Махрджа бил сигурен, че неговата намеса в служенето, което богинята на щастието отдава, ще я разсърди и ще предизвика гнева ѝ. Но, от друга страна, нима майка Лакмӣ, майката на вселената, би се разсърдила на такъв нищожен предан като Птху Махрджа? Това изглеждало малко вероятно. И въпреки това, за всеки случай, Птху Махрджа помолил Бога да се застъпи за него. Цар Птху извършвал традиционните ведически обреди и жертвоприношения в съгласие с принципите на плодоносните дейности (карма-ка), но Богът е толкова милостив и великодушен, че бил готов да го дари с най-висшето съвършенство – с възможността да отдава предано служене.
Хората изпълняват ведическите ритуали и жертвоприношения, за да достигнат райските планети. Тези жертвени церемонии не правят човека достоен да се върне вкъщи, при Бога. Но Богът е толкова добър, че приема и най-нищожното служене, което някой му отдаде, затова във Виу Пура се казва, че като следва принципите на варшрама дхарма, човек може да удовлетвори Върховния Бог. Когато Богът е доволен от жертвоприношенията, техният извършител се издига до равнището на преданото служене. Ето защо Птху Махрджа се надявал, че Богът ще приеме неговото нищожно служене като по-значително от служенето на Лакмӣджӣ. Богинята на щастието се нарича чачал („непостоянна“), защото е своенравна и непостоянна. По тази причина Птху Махрджа казал, че дори тя да се ядоса и да си отиде, това не е голяма беда за Бог Виу, тъй като Той черпи удовлетворение вътре в себе си и спокойно може да мине и без нея. Например когато Гарбходака-шйӣ Виу създал Брахм от пъпа си, Той направил това без каквото и да е участие от страна на Лакмӣ – тя просто седяла до него и разтривала лотосовите му нозе. За да създаде дете, в обикновения случай мъжът трябва да оплоди съпругата си; детето се ражда, след като мине известно време. Но когато Гарбходака-шйӣ Виу пожелал да създаде Брахм, Той не бил принуден да го зачева в утробата на Лакмӣджӣ. Понеже е независим и цялостен сам по себе си, Той създал Брахм от собствения си пъп. Затова Птху Махрджа бил уверен, че дори ако богинята на щастието му се ядоса, от това няма да пострада нито Богът, нито самият той.