No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 28

джагадж-джанан джагад-ӣша ваишаса
сд ева ят-кармаи на самӣхитам
карои пхалгв апй уру дӣна-ватсала
сва ева дхийе 'бхиратася ки та

джагат-джананм – в майката на вселената (Лакмӣ); джагат-ӣша – о, повелителю на вселената; ваишасам – гняв; ст – може да се появи; ева – несъмнено; ят-кармаи – в чиято дейност; на – моето; самӣхитам – желание; карои – Ти смяташ; пхалгу – незначително служене; апи – дори; уру – много велико; дӣна-ватсала – благосклонен към клетите; све – собствено; ева – несъмнено; дхийе – от своите достояния; абхиратася – на този, който е напълно удовлетворен; ким – каква нужда има; та – от нея.

О, повелителю на вселената, въпреки че богинята на щастието, Лакмӣ, е майка на тази вселена, боя се, че тя може да се разсърди, задето посягам на служенето ѝ и върша това, към което тя е толкова силно привързана. И все пак аз се надявам, че дори да възникне спор между нас, Ти ще се застъпиш за мене, защото си много благосклонен към клетите и с благодарност приемаш и най-нищожното служене от тяхна страна. Затова мисля, че дори тя да се разгневи, това не е голяма беда, защото Ти черпиш удовлетворение в самия себе си и можеш да минеш и без нея.

Майка Лакмӣджӣ, богинята на щастието, е известна с това, че постоянно разтрива лотосовите нозе на Бог Нряа. Тя е съвършена съпруга, защото полага за него всякакви грижи. Лакмӣ не само разтрива лотосовите му нозе, но се грижи и за дома му. Тя готви за Бога хубави ястия, а докато Той се храни, му вее с ветрило. Тя разхлажда челото му със сандалов балсам, оправя постелите му и мястото, на което Той седи. Така Лакмӣ постоянно служи на Бога и почти не остава възможност някой друг да направи нещо лично за него. Затова Птху Махрджа бил сигурен, че неговата намеса в служенето, което богинята на щастието отдава, ще я разсърди и ще предизвика гнева ѝ. Но, от друга страна, нима майка Лакмӣ, майката на вселената, би се разсърдила на такъв нищожен предан като Птху Махрджа? Това изглеждало малко вероятно. И въпреки това, за всеки случай, Птху Махрджа помолил Бога да се застъпи за него. Цар Птху извършвал традиционните ведически обреди и жертвоприношения в съгласие с принципите на плодоносните дейности (карма-ка), но Богът е толкова милостив и великодушен, че бил готов да го дари с най-висшето съвършенство – с възможността да отдава предано служене.

Хората изпълняват ведическите ритуали и жертвоприношения, за да достигнат райските планети. Тези жертвени церемонии не правят човека достоен да се върне вкъщи, при Бога. Но Богът е толкова добър, че приема и най-нищожното служене, което някой му отдаде, затова във Виу Пура се казва, че като следва принципите на варшрама дхарма, човек може да удовлетвори Върховния Бог. Когато Богът е доволен от жертвоприношенията, техният извършител се издига до равнището на преданото служене. Ето защо Птху Махрджа се надявал, че Богът ще приеме неговото нищожно служене като по-значително от служенето на Лакмӣджӣ. Богинята на щастието се нарича чачал („непостоянна“), защото е своенравна и непостоянна. По тази причина Птху Махрджа казал, че дори тя да се ядоса и да си отиде, това не е голяма беда за Бог Виу, тъй като Той черпи удовлетворение вътре в себе си и спокойно може да мине и без нея. Например когато Гарбходака-шйӣ Виу създал Брахм от пъпа си, Той направил това без каквото и да е участие от страна на Лакмӣ – тя просто седяла до него и разтривала лотосовите му нозе. За да създаде дете, в обикновения случай мъжът трябва да оплоди съпругата си; детето се ражда, след като мине известно време. Но когато Гарбходака-шйӣ Виу пожелал да създаде Брахм, Той не бил принуден да го зачева в утробата на Лакмӣджӣ. Понеже е независим и цялостен сам по себе си, Той създал Брахм от собствения си пъп. Затова Птху Махрджа бил уверен, че дори ако богинята на щастието му се ядоса, от това няма да пострада нито Богът, нито самият той.

« Previous Next »