No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 29

бхаджантй атха твм ата ева сдхаво
вюдаста-м-гуа-вибхрамодаям
бхават-паднусмарад те сат
нимиттам аняд бхагаван на видмахе

бхаджанти – те обожават; атха – затова; твм – тебе; ата ева – следователно; сдхава – всички святи личности; вюдаста – които разсейват; м-гуагуите на материалната природа; вибхрама – заблуди; удаям – породени; бхават – твоите; пада – лотосови нозе; анусмарат – постоянно помнейки; те – освен; сатм – великите святи личности; нимиттам – причина; анят – друга; бхагаван – о, Върховна Божествена Личност; на – не; видмахе – разбирам.

Великите святи личности, които са вечно освободени, Ти отдават предано служене, защото само чрез предано служене човек може да се освободи от илюзиите на материалното съществуване. О, Господи, единствената причина освободените души да търсят подслон в твоите лотосови нозе е, че постоянно мислят за тях.

В обикновения случай кармӣте работят, за да се наслаждават на резултатите от труда си и да осигуряват удобства на материалното си тяло. Гнӣте обаче са отвратени от постоянното търсене на материални наслади. Те разбират, че нямат нищо общо с материалния свят, защото са души. Щом осъзнаят духовната си природа, онези гнӣ, които действително са постигнали знание, трябва да се отдадат в лотосовите нозе на Върховния Бог, както е казано в Бхагавад-гӣт (бахӯн джанманм анте). Докато човек не стигне до етапа на преданото служене, процесът на себепознанието остава недовършен. Затова в Шрӣмад Бхгаватам е казано, че тмрмите – тези, които намират удовлетворение вътре в себе си – са освободени от замърсяващото влияние на гуите на материалната природа. Докато човек се намира под влиянието на материалните гуи, особено на раджас и тамас, той е изпълнен с алчност и похот, които го карат да работи ден и нощ без почивка. Лъжливото его принуждава живото същество да пътува непрекъснато от тяло в тяло, без никъде да намери покой. Гнӣте разбират този факт и затова прекратяват всичките си дейности и приемат карма-саннса.

И това обаче не им носи пълно удовлетворение. След като осъзнаят духовната си природа, гнӣте, помъдрели от опита си в материалния свят, започват да търсят убежище при лотосовите нозе на Бога. Едва тогава, като непрекъснато съзерцават лотосовите му нозе, те постигат удовлетворение. Затова Птху Махрджа заключил, че освободените личности, които поемат по пътя на преданото служене, постигат крайната цел на живота. Ако освобождението само по себе си беше крайната цел, тези, които са го постигнали, нямаше да се насочват към преданото служене. С други думи, тмнанда, трансценденталното блаженство на хората, които са осъзнали духовната си природа, е незначително в сравнение с блаженството, което човек изпитва от преданото служене в лотосовите нозе на Бога. Затова Птху Махрджа решил, че постоянно ще слуша повествованията, прославящи Бога, и по този начин ще съсредоточи ума си върху лотосовите му нозе. Това е най-висшето съвършенство в живота.

« Previous Next »