ТЕКСТ 29
бхаджантй атха твм ата ева сдхаво
вюдаста-м-гуа-вибхрамодаям
бхават-паднусмарад те сат
нимиттам аняд бхагаван на видмахе
бхаджанти – те обожават; атха – затова; твм – тебе; ата ева – следователно; сдхава – всички святи личности; вюдаста – които разсейват; м-гуа – гуите на материалната природа; вибхрама – заблуди; удаям – породени; бхават – твоите; пада – лотосови нозе; анусмарат – постоянно помнейки; те – освен; сатм – великите святи личности; нимиттам – причина; анят – друга; бхагаван – о, Върховна Божествена Личност; на – не; видмахе – разбирам.
Великите святи личности, които са вечно освободени, Ти отдават предано служене, защото само чрез предано служене човек може да се освободи от илюзиите на материалното съществуване. О, Господи, единствената причина освободените души да търсят подслон в твоите лотосови нозе е, че постоянно мислят за тях.
В обикновения случай кармӣте работят, за да се наслаждават на резултатите от труда си и да осигуряват удобства на материалното си тяло. Гнӣте обаче са отвратени от постоянното търсене на материални наслади. Те разбират, че нямат нищо общо с материалния свят, защото са души. Щом осъзнаят духовната си природа, онези гнӣ, които действително са постигнали знание, трябва да се отдадат в лотосовите нозе на Върховния Бог, както е казано в Бхагавад-гӣт (бахӯн джанманм анте). Докато човек не стигне до етапа на преданото служене, процесът на себепознанието остава недовършен. Затова в Шрӣмад Бхгаватам е казано, че тмрмите – тези, които намират удовлетворение вътре в себе си – са освободени от замърсяващото влияние на гуите на материалната природа. Докато човек се намира под влиянието на материалните гуи, особено на раджас и тамас, той е изпълнен с алчност и похот, които го карат да работи ден и нощ без почивка. Лъжливото его принуждава живото същество да пътува непрекъснато от тяло в тяло, без никъде да намери покой. Гнӣте разбират този факт и затова прекратяват всичките си дейности и приемат карма-саннса.
И това обаче не им носи пълно удовлетворение. След като осъзнаят духовната си природа, гнӣте, помъдрели от опита си в материалния свят, започват да търсят убежище при лотосовите нозе на Бога. Едва тогава, като непрекъснато съзерцават лотосовите му нозе, те постигат удовлетворение. Затова Птху Махрджа заключил, че освободените личности, които поемат по пътя на преданото служене, постигат крайната цел на живота. Ако освобождението само по себе си беше крайната цел, тези, които са го постигнали, нямаше да се насочват към преданото служене. С други думи, тмнанда, трансценденталното блаженство на хората, които са осъзнали духовната си природа, е незначително в сравнение с блаженството, което човек изпитва от преданото служене в лотосовите нозе на Бога. Затова Птху Махрджа решил, че постоянно ще слуша повествованията, прославящи Бога, и по този начин ще съсредоточи ума си върху лотосовите му нозе. Това е най-висшето съвършенство в живота.