Text 24

Преданите са истински светци (сдху). Най-забележителната характеристика на един сдху е ахис, отказът от насилие. Хората, които са поели по пътя на преданото служене и искат да се върнат вкъщи, при Бога, най-напред трябва да започнат да следват принципа на ахис, т.е. да не използват насилие срещу никое живо същество. В Шрӣмад Бхгаватам (3.25.21) сдху е описан с думите титикава круик. Преданият трябва да е търпелив и състрадателен към другите. Когато самият той изпитва болка, той трябва да търпи, но не бива да стои безучастен, ако някой друг страда. Светът е пълен с насилие и първата задача на предания е да спре това насилие, включително и неоправданото клане на животни. Преданият е приятел не само на хората, но и на всички създания, защото вижда всички живи същества като рожби на Върховната Божествена Личност. Той не се провъзгласява за единствен син Божи, позволявайки другите живи същества да бъдат убивани под претекст, че уж нямат душа. Чистият предан не подкрепя подобен вид философия. Сухда сарва-дехинм: истинският предан е приятел на всички живи същества. В Бхагавад-гӣт Ка казва, че е баща на всички видове живи създания, затова преданият на Ка е приятел на всички. Това е същността на ахис. Човек може да съблюдава този принцип само ако следва примера на великите чрии. Затова, в съответствие с ваиавската философия, трябва да вървим по пътя, очертан от великите чрии на четирите сампради, ученическите последователности.

Опитите за постигане на духовен напредък извън ученическата последователност са нелепи. Казано е: чрявн пуруо веда – този, който следва чриите от ученическата последователност, той има истинско знание (Чхндогя Упаниад, 6.14.2). Тад-вигнртха са гурум евбхигаччхет – за да разбере трансценденталната наука, човек трябва да се обърне към истински духовен учител (Муака Упаниад, 1.2.12). В духовния живот много важно е понятието смт. Смт означава винаги да помним Ка. Човек трябва да подреди живота си така, че никога да не остава сам, без да мисли за Ка. Трябва да живеем в Ка и докато ядем, докато спим, докато вървим или работим, да пребиваваме единствено в Ка. Нашето общество за Ка съзнание (ИСКОН) препоръчва човек да живее така, че да може винаги да помни Ка. Например докато произвеждат благовония „Спиричуъл Скай“, преданите слушат разкази за Ка и преданите му. Шстрите препоръчват винаги да помним Бог Виу – смартавя сатата виу. Висмартавьо на джтучит – и никога да не забравяме Виу. Това е смисълът на духовния живот. Смт, помненето на Бога, е възможно, ако постоянно слушаме за него. Затова дадената строфа препоръчва: мукундчаритгря-сӣдхун. Сӣдху значи „нектар“. Да се слуша за Ка от Шрӣмад Бхгаватам, Бхагавад-гӣт или други автентични свещени писания, означава да се живее в Ка съзнание. Подобно съсредоточаване на съзнанието върху Ка може да бъде постигнато само от тези, които строго следват регулиращите принципи и правилата на шстрите. В движението за Ка съзнание ние препоръчваме на преданите всеки ден да повтарят на броеница по шестнайсет кръга от мантрата Харе Ка и да следват всички регулиращи принципи. Това ще им помогне уверено да напредват в духовното си развитие.

В тази строфа се казва освен това, че човек може да се усъвършенства духовно само ако се научи да владее сетивата си (ямаи). Този, който владее сетивата си, става свмӣ или госвмӣ. Следователно носителите на високата титла свмӣ или госвмӣ трябва напълно да владеят своите сетива. С други думи, те трябва да станат господари на сетивата си. Това е възможно само когато човек не се стреми към материални наслади. Ако сетивата му изведнъж пожелаят да действат както им се харесва, той трябва да удържи порива им. И ако избягва материалните удоволствия, човек съвсем естествено ще постигне желания сетивен контрол.

Друг важен момент, на който трябва да обърнем внимание, е думата анинда – да не се критикуват религиозните вярвания на другите. Различните религиозни системи са под влиянието на различни гуи на материалната природа. Религиите в гуата на невежеството и на страстта не могат да бъдат толкова съвършени, колкото религията в гуата на доброто. В Бхагавад-гӣт всичко е разделено на три категории в зависимост от това, в коя гуа се намира. Същата класификация се прилага и по отношение на религиите. Когато хората са под влиянието предимно на гуата на страстта и на невежеството, същите качества ще бъдат присъщи и на религията, която те изповядват. Но вместо да критикува тези религиозни системи, преданият насърчава последователите им стриктно да съблюдават техните принципи, за да може с течение на времето да стигнат до религията в гуата на доброто. Критикуването на тези религии само излишно възбужда ума на предания. Напротив, преданият трябва да е търпелив и да се научи да потиска възбудата.

Друга отличителна черта на предания е нирӣха, скромният живот. Нирӣх значи „благ“, „скромен“ и „непретенциозен“. Преданият не трябва да подражава на материалистите и да живее в разкош. За него е по-добре да живее скромно, но да има висши идеали. Той трябва да приема само тези материални удобства, които са необходими, за да поддържа тялото си здраво, така че да може да отдава предано служене. Преданият не бива да яде или да спи повече, отколкото е необходимо. Той яде, за да живее, а не обратното, и спи не повече от шест-седем часа на ден. Докато имаме тяло, то ще бъде изложено на въздействието на болести, климатични промени, природни бедствия и други прояви на тристранните материални страдания. Това не можем да избегнем по никакъв начин. Понякога получаваме писма от начинаещи предани, които питат защо се разболяват, въпреки че следват процеса на Ка съзнание. От тази строфа те трябва да се научат, че са длъжни да търпят (двандва-титика). Материалният свят е свят на двойствености. Човек не бива да мисли, че ако се е разболял, значи не е в Ка съзнание. Ка съзнанието не може да бъде спряно от материални препятствия. Затова Бог Шрӣ Ка съветва Арджуна в Бхагавад-гӣт (2.14): тс титикасва бхрата – „Търпеливо понасяй всички несгоди и продължавай да действаш в Ка съзнание, о, Арджуна“.