ТЕКСТ 25
харер мухус татпара-кара-пӯра-
губхидхнена виджмбхама
бхакт хй асага сад-асатй антмани
сн ниргуе брахмаи чджас рати
харе – на Върховната Божествена Личност; муху – постоянно; тат-пара – свързани с Върховната Божествена Личност; кара-пӯра – украшение на ухото; гуа-абхидхнена – обсъждайки трансценденталните качества; виджмбхама – задълбочавайки Ка съзнанието; бхакт – с преданост; хи – несъмнено; асага – незамърсен; сат-асати – материалният свят; антмани – противоположно на духовното знание; ст – трябва да бъде; ниргуе – в трансценденталното; брахмаи – във Върховния Бог; ча – и; аджас – лесно; рати – влечение.
Преданият трябва да усъвършенства преданото си служене, като постоянно слуша за трансценденталните качества на Върховната Божествена Личност. Забавленията на Бога са като изящни украшения на ушите на преданите. Като отдава предано служене, човек преодолява влиянието на материалните гуи и лесно успява да се съсредоточи върху трансценденталното, върху Бога, Върховната Личност.
Тази строфа изтъква особената важност на процеса на слушането, една от формите на предано служене. Преданият не обича да слуша нищо друго освен разговори на духовни теми или разкази за забавленията на Върховната Божествена Личност. Човек може да усили желанието си да отдава предано служене, като слуша Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам от личности, осъзнали духовната си същност. Колкото повече слушаме от себепозналите се души, толкова повече напредваме по духовния път. А колкото повече напредваме по духовния път, толкова повече отслабва привързаността ни към материалния свят. И колкото повече се освобождаваме от привързаностите към материалния свят, според Чайтаня Махпрабху толкова по-силно се привързваме към Върховната Божествена Личност. Затова преданият, който наистина иска да се усъвършенства в преданото служене и да се върне вкъщи, при Бога, трябва да престане да се интересува от сетивното наслаждение и да спре да общува с личности, които се стремят към пари и сетивни удоволствия. Ето какво ни съветва Бог Чайтаня Махпрабху:
никичанася бхагавад-бхаджанонмукхася
пра пара джигамиор бхава-сгарася
сандаршана виайим атха йоит ча
х ханта ханта виа-бхакаато 'пй асдху
(Чайтаня чаритмта, Мадхя, 11.8)
Имперсоналистите и професионалните лектори върху Бхгаватам, които в по-голямата си част поддържат демоничната идея, че обществото трябва да се дели на касти според произхода на хората, тълкуват посвоему думата брахмаи, използвана в тази строфа. Те казват, че брахмаи означава безличностния Брахман. Но брахмаи не може да има такова значение в контекста на думите бхакт и губхидхнена. Според самите имперсоналисти безличностният Брахман не притежава трансцендентални качества, следователно брахмаи може да означава само „у Върховната Божествена Личност“. Както утвърждава Арджуна в Бхагавад-гӣт, Върховната Божествена Личност е Ка, следователно навсякъде, където е употребена думата брахма, се има предвид Ка, а не безличностното сияние Брахман. Брахмети парамтмети бхагавн ити шабдяте (Шрӣмад Бхгаватам, 1.2.11). Взети заедно, Брахман, Парамтм и Бхагавн може да се разглеждат като Брахман, но когато се говори за бхакти или за помнене на трансценденталните качества, се има предвид Върховната Божествена Личност, а не безличностния Брахман.