No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 25

харер мухус татпара-кара-пӯра-
губхидхнена виджмбхама
бхакт хй асага сад-асатй антмани
сн ниргуе брахмаи чджас рати

харе – на Върховната Божествена Личност; муху – постоянно; тат-пара – свързани с Върховната Божествена Личност; кара-пӯра – украшение на ухото; гуа-абхидхнена – обсъждайки трансценденталните качества; виджмбхама – задълбочавайки Ка съзнанието; бхакт – с преданост; хи – несъмнено; асага – незамърсен; сат-асати – материалният свят; антмани – противоположно на духовното знание; ст – трябва да бъде; ниргуе – в трансценденталното; брахмаи – във Върховния Бог; ча – и; аджас – лесно; рати – влечение.

Преданият трябва да усъвършенства преданото си служене, като постоянно слуша за трансценденталните качества на Върховната Божествена Личност. Забавленията на Бога са като изящни украшения на ушите на преданите. Като отдава предано служене, човек преодолява влиянието на материалните гуи и лесно успява да се съсредоточи върху трансценденталното, върху Бога, Върховната Личност.

Тази строфа изтъква особената важност на процеса на слушането, една от формите на предано служене. Преданият не обича да слуша нищо друго освен разговори на духовни теми или разкази за забавленията на Върховната Божествена Личност. Човек може да усили желанието си да отдава предано служене, като слуша Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам от личности, осъзнали духовната си същност. Колкото повече слушаме от себепозналите се души, толкова повече напредваме по духовния път. А колкото повече напредваме по духовния път, толкова повече отслабва привързаността ни към материалния свят. И колкото повече се освобождаваме от привързаностите към материалния свят, според Чайтаня Махпрабху толкова по-силно се привързваме към Върховната Божествена Личност. Затова преданият, който наистина иска да се усъвършенства в преданото служене и да се върне вкъщи, при Бога, трябва да престане да се интересува от сетивното наслаждение и да спре да общува с личности, които се стремят към пари и сетивни удоволствия. Ето какво ни съветва Бог Чайтаня Махпрабху:

никичанася бхагавад-бхаджанонмукхася
пра пара джигамиор бхава-сгарася
сандаршана виайим атха йоит ча
х ханта ханта виа-бхакаато 'пй асдху

(Чайтаня чаритмта, Мадхя, 11.8)

Имперсоналистите и професионалните лектори върху Бхгаватам, които в по-голямата си част поддържат демоничната идея, че обществото трябва да се дели на касти според произхода на хората, тълкуват посвоему думата брахмаи, използвана в тази строфа. Те казват, че брахмаи означава безличностния Брахман. Но брахмаи не може да има такова значение в контекста на думите бхакт и губхидхнена. Според самите имперсоналисти безличностният Брахман не притежава трансцендентални качества, следователно брахмаи може да означава само „у Върховната Божествена Личност“. Както утвърждава Арджуна в Бхагавад-гӣт, Върховната Божествена Личност е Ка, следователно навсякъде, където е употребена думата брахма, се има предвид Ка, а не безличностното сияние Брахман. Брахмети парамтмети бхагавн ити шабдяте (Шрӣмад Бхгаватам, 1.2.11). Взети заедно, Брахман, Парамтм и Бхагавн може да се разглеждат като Брахман, но когато се говори за бхакти или за помнене на трансценденталните качества, се има предвид Върховната Божествена Личност, а не безличностния Брахман.

« Previous Next »