ТЕКСТ 26

Известно е, че джӣвтм (индивидуалната душа) и Парамтм пребивават в сърцето. Във Ведите е казано: хди хй аям тм – и душата, и Свръхдушата живеят в сърцето. Индивидуалната душа се освобождава, когато напусне материалното сърце или го пречисти и одухотвори. Сравнението в настоящата строфа е много точно: йоним ивоттхито 'гни. Агни, огънят, се появява от дървото и в същото време с горенето си го унищожава. Когато живото същество задълбочава привързаността си към Върховната Божествена Личност, то в известен смисъл става като огъня. Огънят се отличава с топлината и светлината, която излъчва. По същия начин, когато живото същество, намиращо се в сърцето, придобие съвършено духовно знание и стане безразлично към материалния свят, то изгаря материалната си обвивка, изградена от пет елемента: земя, вода, огън, въздух и етер – и се освобождава от петте вида материални привързаности: невежество, погрешен егоизъм, привързаност към материалния свят, завист и вглъбеност в материалното съзнание. Затова думата пачтмакам, която е употребена в дадената строфа, може да се отнася както за петте елемента, така и за петте слоя материални замърсявания. Когато всички те изгорят в буйния пламък на знанието и липсата на привързаност и станат на пепел, живото същество безвъзвратно се отдава на предано служене на Върховната Божествена Личност. Но човек може да премахне петте материални обвивки, покриващи душата в сърцето, само ако приеме подслон при истински духовен учител и следвайки наставленията му, задълбочава привързаността си към Ка. Живото същество се намира в сърцето и да го освободим, означава да го изведем оттам. Това е същността на този процес. Човек трябва да потърси убежище при истински духовен учител и изпълнявайки указанията му, да задълбочи знанията си за преданото служене, да се избави от привързаността си към материалния свят и така да постигне освобождение. Напредналият предан не живее в материалното, а в духовното си тяло, както изсъхналият кокосов орех е отделен от черупката си, въпреки че продължава да се намира в нея. Затова тялото на чистия предан се нарича чин-мая-шарӣра („одухотворено тяло“). С други думи, тялото на предания не е свързано с материалните дейности и следователно той е освободен, както утвърждава Бхагавад-гӣт (14.26): брахма-бхӯя калпате. Същото казва и Шрӣла Рӯпа Госвмӣ:

Този, който изцяло е посветил тялото, ума и речта си на служене на Бога, независимо от положението си е освободен дори докато е въплътен в материално тяло“.