ТЕКСТ 27

Шрӣла Рӯпа Госвмӣ пише, че човек трябва да се освободи от всички материални желания (анбхилит-шӯням). Този, който е преодолял материалните желания, повече няма нужда да се занимава с философски търсения или плодоносни дейности. На практика той вече е освободен от материалното тяло. Можем отново да си послужим с примера, който дадохме по-горе – когато изсъхне, ядката на кокосовия орех се отделя черупката му. Това е равнището на освобождението. В Шрӣмад Бхгаватам (2.10.6) е казано, че мукти (освобождение) означава човек да възвърне присъщото си положение (сварӯпеа вявастхити). Материалните желания съществуват, докато човек се отъждествява с материалното тяло, но когато осъзнае, че е вечен слуга на Ка, те се трансформират. Преданият действа именно с такова съзнание. С други думи, човек постига истинско освобождение, когато няма повече никакви материални желания – желания, свързани с тялото.

Преданият, който се е освободил от влиянието на материалните гуи, не прави нищо за своя сетивна наслада. Всичките му дейности стават абсолютни. Когато е обусловен, човек извършва два вида дейности: дейности за задоволяване потребностите на тялото и дейности за постигане на освобождение. Но за предания, който се е освободил от всички материални желания, т.е. преодолял е влиянието на материалните гуи, противопоставянето на дейностите за тялото и дейностите за душата спира да съществува. Тогава той напълно се освобождава от телесните схващания за живота. Затова Шрӣла Рӯпа Госвмӣ казва:

Този, който се е посветил изцяло на служене на Бога, е освободена личност независимо от положението си. Дори когато е въплътен в материално тяло, той е наричан джӣван-мукта – душа, постигнала освобождение. В такова състояние изчезва разликата между дейностите за сетивно наслаждение и дейностите за освобождение. Когато човек е освободен от желания за сетивно наслаждение, той повече не е принуден да изпитва последствията на миналите си дейности под формата на скръб и илюзии. Действията на кармӣте и гнӣте неизбежно водят до скръб и илюзия, но освободената душа, която е познала себе си и действа единствено в името на Върховната Божествена Личност, не изпитва нито едното, нито другото. Това именно е състоянието на единството, т.е. на сливането с битието на Върховната Божествена Личност. В това състояние душата запазва своята индивидуалност, но повече няма интереси, различни от интересите на Върховния Бог. Тя му служи с цялото си същество и не прави нищо за свое собствено сетивно удоволствие. Затова тя вижда единствено Върховната Божествена Личност, а не себе си. Нейните лични интереси престават да съществуват. Когато човек се събуди от сън, сънят изчезва. В съня си той може да е бил цар, потънал в разкош и заобиколен от придворни, войници и пр., но когато сънят свърши, човек остава да вижда единствено себе си. По същия начин, освободената душа разбира, че е неразделна частица от Върховния Бог, която действа в хармония с неговите желания. Затова тя престава да прави разлика между себе си и Върховния, въпреки че и тя, и Богът запазват индивидуалността си. Нитьо нитн четанаш четаннм. Това е правилното разбиране на концепцията за единството на душата и Свръхдушата.