ТЕКСТ 36

В материалния свят ние приемаме висшите форми на живот като благословия, а низшите – като проклятие. Това разделение на „низши“ и „висши“ съществува само докато трае взаимодействието на материалните качества (гуи). С други думи, благодарение на добрите си дела ние достигаме висшите планети или по-висш статус на живот, което означава добро образование, красива външност и т.н. Това са резултатите от благочестивите ни дела. А като извършваме греховни дела, оставаме неграмотни, получаваме грозни тела, живеем в бедност и прочее. Но всички жизнени състояния са подчинени на законите на материалната природа, която осъществява функциите си чрез взаимодействието на качествата добро, страст и невежество. Когато обаче настъпи унищожението на материалния космос, материалните качества също спират да действат. Затова Богът казва в Бхагавад-гӣт (8.16):

Дори ако благодарение на научния прогрес или чрез извършването на религиозни обреди, жертвоприношения и плодоносни дейности успеем да попаднем на висшите планети, по време на унищожението на вселената тези планети и животът на тях ще загинат. В тази строфа думите ӣша-видхваситшим сочат, че всички материални постижения ще бъдат унищожени от върховния повелител. Нищо не може да ни спаси от това. Независимо къде се намираме – на Земята или на някоя друга планета, – телата ни ще бъдат унищожени и ще трябва да останем стотици милиони години в състояние на безсъзнание в тялото на Мах-виу. И когато творението отново бъде проявено, пак ще се родим в различни форми на живот и ще възобновим дейностите си. Затова не бива да се задоволяваме само с издигане до висшите планети. Трябва да се опитаме да напуснем материалния космос, да достигнем духовния свят и да приемем подслон при Върховната Божествена Личност. Това е най-висшето постижение. Никое материално завоевание, все едно дали висше или низше, не бива да ни привлича. В нашите очи те всички трябва да са еднакви. Вместо да се стремим към материални завоевания, би трябвало да се интересуваме от истинската цел на живота и да се посветим на предано служене на Бога. Тогава ще бъдем вечно благословени, отдадени на духовни дейности, които са пълни с блаженство и знание.

Цивилизованото човешко общество насърчава дхарма, артха, кма и мока. Хората трябва да имат религия. Без религията човешкото общество се превръща в стадо животни. Икономическото развитие и сетивното наслаждение трябва да се основават на религиозни принципи. Когато религията, икономическото развитие и сетивното наслаждение са правилно организирани, човек неизбежно постига освобождение от раждането, смъртта, старостта и болестите в материалния свят. Но в съвременната епоха, в епохата на Кали, няма нито религия, нито може да става дума за освобождение. Хората се интересуват само от материално благополучие и от сетивни наслади. Затова въпреки високото икономическо развитие на целия свят, поведението на съвременния човек става все по-животинско. Когато животинските склонности окончателно вземат връх, настъпва краят на човешката цивилизация. Това унищожение именно е ӣша-видхваситшим. Така наречените благословии на Бога за материално процъфтяване и сетивни наслади ще бъдат безвъзвратно унищожени. В края на Кали юга Богът ще се появи в материалния свят в образа на Калки, за да унищожи всички хора на тази планета. И тогава, след поголовното изтребление, ще настъпи нова златна ера. Затова винаги трябва да помним, че всичките ни материални дейности са като детска игра. Когато децата си играят на плажа, бащата седи наблизо и ги наблюдава как строят от пясъка крепостни стени, дворци и т.н., но рано или късно той ги вика да се приберат у дома и всичко, което те са построили, загива. Хората, които с увлечение си играят на икономическо развитие и сетивно наслаждение досущ като деца, понякога получават особената милост на Бога и Той разрушава всичко, което са построили.

Богът казва: ясхам анугхми харийе тад-дхана шанаи. Обръщайки се към Юдхихира Махрджа, Богът признал, че когато иска да засвидетелства особена милост на своя предан, Той му отнема всички материални богатства. Затова ваиавите обикновено не са много богати в материално отношение. Когато един ваиава, чист предан, иска да служи на Върховния Бог, но в същото време се опитва да натрупа материално богатство, това става пречка за преданото му служене. Тогава Богът му оказва изключителна милост: Той унищожава неговото материално благополучие и му отнема всички богатства. Така преданият, отчаян от многократните си опити за успех в материалния свят, които неизменно завършват с несполука, накрая изцяло се предава в лотосовите нозе на Бога. Това също може да се нарече ӣша-видхваситшим – Богът отнема материалните ни богатства, но в замяна ни дарява с духовно знание.

В хода на проповедническата си дейност сме виждали материалисти, които идват с поклони и ни молят за благословии, очаквайки да получат още повече материални богатства. Но когато видят, че нашите благословии не им носят материално богатство, те загубват интерес към преданите и спират да им изразяват почит. Такива хора мислят единствено за материалното си благополучие. Те се кланят на святите личности и на Върховния Бог и даряват средства за проповедническите дейности само защото се надяват, че ще бъдат възнаградени с още повече материални богатства. Но ако човек има искрено желание да служи на Бога, Богът го принуждава да се откаже от материалното благополучие и напълно да му се отдаде. И тъй като Богът не благославя своите предани с материални богатства, хората се боят да почитат Бог Виу. Те виждат, че ваиавите, поклонниците на Бог Виу, не притежават материални богатства. В същото време материалистите получават неограничени възможности за материален просперитет, като почитат Шива, защото Шива е съпруг на богиня Дург, господарката на вселената. Шива милостиво дава възможност на поклонниците си да бъдат благословени от Дург. Рваа например бил верен почитател на Шива и в замяна за предаността му Дург го дарила с толкова много богатства, че всички сгради в неговото царство били от чисто злато. В най-ново време в Бразилия бяха открити огромни залежи от злато. Като се позоваваме на историческите свидетелства на Пурите, със сигурност можем да твърдим, че това са останки от царството на Рваа. Но дори това царство било унищожено от Бог Рмачандра.

Чрез анализ на тези и на други аналогични примери достигаме до истинския смисъл на думите ӣша-видхваситшим. Богът не дава материални блага на своите предани, за да не могат те отново да хлътнат в капана на материалния свят, където всички са обречени на раждане, смърт, старост и болести. Опиянени от материалните си богатства, личности като Рваа не мислят за нищо друго освен за сетивни наслади. Рваа се осмелил да похити дори Сӣт, самата богиня на щастието, съпругата на Бог Рмачандра, и мислел, че нищо не може да му попречи да се наслаждава на енергията на удоволствието на Бога. Но тази постъпка всъщност станала причина за гибелта му (видхвасита). Съвременната цивилизация е насочена изцяло към икономическото развитие и сетивното наслаждение и затова също е обречена да загине.