ТЕКСТ 35

Човек трябва да се отнася много сериозно към постигането на мока (освобождение), дори ако за това трябва да пожертва другите три цели. В началото на Шрӣмад Бхгаватам Сӯта Госвмӣ казва, че човек не трябва да следва религиозните принципи с идеята да постигне материално благополучие. Тъй като сме много привързани към сетивното наслаждение, ние се обръщаме към Бога и ходим в храмовете и църквите, за да искаме от него материални неща. На свой ред материалното процъфтяване не трябва да се превръща в средство за постигането на сетивни наслади. Всичко трябва да бъде устроено така, че накрая да можем да постигнем освобождение. Затова в тази строфа се подчертава значението на мока, освобождението. Постиженията в останалите три сфери са материални и затова рано или късно биват унищожени. Дори ако успеем да спечелим много пари и да се затрупаме с вещи, смъртта ще ни раздели с тях. В Бхагавад-гӣт се казва, че смъртта е самата Върховна Божествена Личност, която най-накрая отнема на материалистите всичко, което са придобили. Но от глупост ние не мислим за това. От глупост не се боим от смъртта и не помисляме, че тя ще ни отнеме всичко, което сме постигнали по пътя на дхарма, артха и кма. Чрез дхарма, благочестиви дейности, можем да се издигнем до райските планети, но това не означава свобода от капана на раждането, смъртта, старостта и болестите. Основната идея на тази строфа е, че можем да жертваме интересите си, свързани с траиваргя – религиозността, материалното благополучие и сетивното наслаждение, – но в никакъв случай не бива да жертваме каузата на освобождението. В Бхагавад-гӣт (4.9) е дадено следното определение за освобождението: тяктв деха пунар джанма наити. Живото същество е постигнало освобождение, когато никога повече не е принудено да приема материално тяло, след като напусне сегашното си. Според имперсоналистите освобождението означава сливане с битието на безличностния Брахман. Но това сливане всъщност не е мока, защото тези, които го постигат, отново са принудени да се върнат в материалния свят. Затова човек трябва да търси подслон при Бога, Върховната Личност, и да му отдава предано служене. Това е истинското освобождение. И така, човек не трябва да отдава голямо значение на благочестивите дейности, икономическото развитие и сетивното наслаждение, а трябва да се стреми да постигне Бог Виу и духовните му планети, най-висша от които е Голока Вндвана, обителта на Бог Ка. Ето защо движението за Ка съзнание е най-ценният дар за онези, които се стремят към истинско освобождение.