ТЕКСТ 50
карми ча ятх-кла
ятх-деша ятх-балам
ятхочита ятх-виттам
акарод брахма-ст-ктам
карми – дейности; ча – също; ятх-клам – подхождащи на времето и обстоятелствата; ятх-дешам – съответстващи на мястото и ситуацията; ятх-балам – според силата му; ятх-учитам – доколкото е възможно; ятх-виттам – доколкото му позволява финансовото положение; акарот – извършваше; брахма-ст – в Абсолютната Истина; ктам – правеше.
Удовлетворен вътре в себе си, едновременно с това Махрджа Птху изпълняваше задълженията си възможно най-съвършено с оглед на времето, обстоятелствата, своята сила и финансовото си положение. Единствената цел на всичките му дела бе да удовлетвори Абсолютната Истина. Така действаше той, добросъвестно изпълнявайки своя дълг.
Махрджа Птху бил монарх с дълбоко чувство за отговорност и изпълнявал едновременно задълженията на катрия, на цар и на предан на Бога. Тъй като бил постигнал съвършенство в преданото служене за Бога, той безукорно можел да изпълнява предписаните си задължения в съответствие с времето и обстоятелствата, със своето финансово положение и с личните си възможности. Във връзка с това е важна думата карми. Дейностите на Птху Махрджа не били обичайни, защото били посветени на Върховната Божествена Личност. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ съветва преданите да не отхвърлят онова, което е благоприятно за преданото им служене, нито да смятат дейностите в преданото служене за плодоносни дейности. Обикновеният човек работи, за да изкара пари, които да похарчи за сетивни удоволствия. Преданият може да извършва същите дейности по същия начин, но неговата цел е да удовлетвори Върховния Бог, затова дейностите му не трябва да бъдат смятани за обикновени.
И така, делата на Птху Махрджа не били обикновени, а духовни и трансцендентални, защото с тях той се стремял да удовлетвори Бога. Както Арджуна, воинът, трябвало да се сражава, за да удовлетвори Ка, така и Птху Махрджа изпълнявал задълженията си на цар само заради удоволствието на Ка. Всичко, което той правел като император на света, било достойно за поведението на чист предан. Затова един поет ваиава е казал: ваиавера кри-мудр вигйе н буджхя – никой не може да разбере действията на чистия предан. Те може да изглеждат обикновени, но в тях е скрит много дълбок смисъл, защото са посветени на удоволствието на Бога. Човек трябва да е много вещ в духовното знание, за да може да разбере постъпките на ваиавите. Махрджа Птху не си позволявал да действа вън от системата на четирите вари и четирите шрама, въпреки че бил ваиава парамахаса, т.е. отвъд всички материални дейности. За да управлява света, той действал от позицията на катрия, но в същото време оставал над тези светски дейности, защото удовлетворявал Върховната Божествена Личност. Той прикривал природата си на чист предан и играел ролята на могъщ и справедлив цар. С други думи, Махрджа Птху никога не действал заради собственото си сетивно наслаждение; всичките му дейности имали за цел да доставят удоволствие на сетивата на Бога. Това е посочено много ясно в следващата строфа.