ТЕКСТ 50

Махрджа Птху бил монарх с дълбоко чувство за отговорност и изпълнявал едновременно задълженията на катрия, на цар и на предан на Бога. Тъй като бил постигнал съвършенство в преданото служене за Бога, той безукорно можел да изпълнява предписаните си задължения в съответствие с времето и обстоятелствата, със своето финансово положение и с личните си възможности. Във връзка с това е важна думата карми. Дейностите на Птху Махрджа не били обичайни, защото били посветени на Върховната Божествена Личност. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ съветва преданите да не отхвърлят онова, което е благоприятно за преданото им служене, нито да смятат дейностите в преданото служене за плодоносни дейности. Обикновеният човек работи, за да изкара пари, които да похарчи за сетивни удоволствия. Преданият може да извършва същите дейности по същия начин, но неговата цел е да удовлетвори Върховния Бог, затова дейностите му не трябва да бъдат смятани за обикновени.

И така, делата на Птху Махрджа не били обикновени, а духовни и трансцендентални, защото с тях той се стремял да удовлетвори Бога. Както Арджуна, воинът, трябвало да се сражава, за да удовлетвори Ка, така и Птху Махрджа изпълнявал задълженията си на цар само заради удоволствието на Ка. Всичко, което той правел като император на света, било достойно за поведението на чист предан. Затова един поет ваиава е казал: ваиавера кри-мудр вигйе н буджхя – никой не може да разбере действията на чистия предан. Те може да изглеждат обикновени, но в тях е скрит много дълбок смисъл, защото са посветени на удоволствието на Бога. Човек трябва да е много вещ в духовното знание, за да може да разбере постъпките на ваиавите. Махрджа Птху не си позволявал да действа вън от системата на четирите вари и четирите шрама, въпреки че бил ваиава парамахаса, т.е. отвъд всички материални дейности. За да управлява света, той действал от позицията на катрия, но в същото време оставал над тези светски дейности, защото удовлетворявал Върховната Божествена Личност. Той прикривал природата си на чист предан и играел ролята на могъщ и справедлив цар. С други думи, Махрджа Птху никога не действал заради собственото си сетивно наслаждение; всичките му дейности имали за цел да доставят удоволствие на сетивата на Бога. Това е посочено много ясно в следващата строфа.