ТЕКСТ 55

Както ще стане ясно в една от следващите строфи, Птху Махрджа успявал да задоволи всичките си поданици благодарение на удивителната си способност да разбира психиката на другите. Отношенията му с неговите поданици били толкова съвършени, че всеки жител на царството бил доволен и всички живеели в мир. В тази строфа много важна е думата ачюттмака, която показва, че Махрджа Птху управлявал планетата като представител на Върховната Божествена Личност. Той знаел, че е представител на Бога и трябва да се грижи за неговото творение, като го управлява разумно. Атеистите не могат да разберат с каква цел е създаден този свят. В сравнение с духовния свят материалното творение е прокълнато място, но все пак то е било създадено с някаква цел. Съвременните учени и философи не могат да разберат каква е тази цел и не вярват, че има творец. С научните си изследвания те се опитват да открият отговорите на всички важни въпроси, но не поставят в центъра на творението върховния творец. Преданите обаче ясно разбират, че материалният свят е създаден, за да даде възможност на индивидуалните живи същества, които искат да господстват над материалната природа, да изпълнят желанията си. Този, който управлява планетата, трябва да знае, че всичките ѝ обитатели, и особено хората, са дошли в материалния свят, за да търсят сетивни наслади. Затова той е длъжен да задоволява желанията им за сетивно наслаждение и в същото време да им помага да развиват в себе си Ка съзнание, така че накрая да могат да се върнат вкъщи, при Бога.

Царят, и изобщо държавният глава, трябва да помни това, когато изпълнява дълга си. Тогава всички ще бъдат щастливи. Но как да се постигне подобен вид управление? Историята познава не малко такива владетели, в това число и Махрджа Птху, чието царуване е описано подробно в Шрӣмад Бхгаватам. Затова ако държавниците следват примера на Махрджа Птху, дори в днешната епоха на деградация ще се възцари мир и благополучие по целия свят.