ТЕКСТ 56
рджетй адхн нмадхея
сома-рджа ивпара
сӯрявад висджан гхан
пратапаш ча бхуво васу
рдж – царят; ити – така; адхт – прие; нмадхеям – на име; сома-рджа – царят на Луната; ива – като; апара – от друга страна; сӯря-ват – като бога на Слънцето; висджан – раздаващ; гхан – вземащ; пратапан – със силна власт; ча – също; бхува – на света; васу – постъпления.
Махрджа Птху се прослави така, както Сома-рджа, владетелят на Луната, и бе могъщ и взискателен като бога на Слънцето, който дарява топлина и светлина на планетата и в същото време отнема всичката ѝ вода.
В тази строфа Махрджа Птху е сравнен с повелителите на Луната и на Слънцето. С примера си тези царе показват как Богът иска бъде управлявана вселената. Слънцето щедро раздава топлината и светлината си и в същото време изпарява водата от всички планети. А нощем луната доставя радост на хората и човек, който цял ден се е трудил под слънчевия пек, може да се наслади на прохладните ѝ лъчи. Управлявайки царството си, Птху Махрджа досущ като бога на Слънцето раздавал на поданиците си топлина и светлина, без които не може да има живот, но заедно с това той събирал данъци и издавал за гражданите и за министрите строги заповеди, които никой не смеел да наруши. От друга страна обаче, царят доставял радост на всички като лунната светлина. Слънцето и Луната оказват определено влияние върху живота във вселената, чрез което поддържат в нея необходимия ред. Съвременните учени и философи трябва да узнаят за съвършения замисъл на Върховния Бог, благодарение на който вселената съществува.