ТЕКСТ 40

Ведическите постулати се наричат шабда-брахма. Много неща са отвъд обсега на възприятие на несъвършените ни сетива, но звукът на свещените писания е авторитетен източник, от който получаваме съвършено знание. Ведите се наричат шабда-брахма, защото всичко, казано в тях, представлява най-висша истина, която не се нуждае от доказателства. Това е така, тъй като Ведите (шабда-брахма) са проявление на Върховната Божествена Личност. Истинската същност на цялата шабда-брахма е повтарянето на мантрата Харе Ка. Пред този, който възпроизвежда трансценденталните звуци на мантрата, се разкрива смисълът на всичко – и материално, и духовно. Мантрата Харе Ка не се различава от Върховния Бог. Човек възприема смисъла на всичко чрез звука, който се предава по въздуха. Без звука, бил той материален или духовен, никой не може да разбере нищо. Във Ведите е казано: антар бахиш ча тат сарва вя нряа стхита – „Нряа е всепроникващ, Той се намира едновременно и вътре, и извън всичко“. Бхагавад-гӣт (13.34) също потвърждава това:

„О, сине на Бхарата, както Слънцето само осветява цялата Вселена, така и живото същество осветява цялото тяло чрез съзнанието“.

С други думи, съзнанието и на душата, и на Свръхдушата е вездесъщо; ограниченото съзнание на живото същество пронизва цялото материално тяло, а върховното съзнание на Бога пронизва цялата вселена. Понеже душата се намира в тялото, съзнанието ѝ пронизва цялото тяло. По същия начин, благодарение на присъствието на върховната душа Ка във вселената, всички вселенски процеси протичат плавно и по правилен начин. Мадхякеа практи сӯяте са-чарчарам – „О, сине на Кунтӣ, материалната природа е една от енергиите ми и под мое ръководство създава всички движещи се и недвижещи се същества“ (Бхагавад-гӣт, 9.10).

Затова Шива се моли на Върховния Бог да бъде милостив към нас, така че просто като повтаряме мантрата Харе Ка, да разберем всичко и в материалния, и в духовния свят. Във връзка с това е важна думата амумаи, защото тя посочва най-висшата цел, към която човек може да се стреми, след като се издигне до висшите планетни системи. Благодарение на миналите си постижения тези, които се занимават с плодоносни дела (кармӣте), се издигат до висшите планетни системи; гнӣте, които се стремят към единение и сливане със сиянието на Върховния Бог, постигат своята желана цел; а преданите, които желаят да общуват лично с Бога, се издигат на Вайкухалока или на Голока Вндвана. В Бхагавад-гӣт (10.12) се казва, че Богът е павитра парамам, върховната чистота. Дадената строфа потвърждава това. Шукадева Госвмӣ е казал, че пастирчетата, които си играели с Бог Ка, не били обикновени живи същества. Само живи същества, които са извършили огромен брой благочестиви дела в продължение на много, много животи, получават възможност да общуват непосредствено с Върховната Божествена Личност. И тъй като само чистите души могат да постигнат Върховния Бог, Той е върховната чистота.