ТЕКСТОВЕ 45 – 46

След мъчителните летни горещини е много приятно човек да види в небето тъмни дъждовни облаци. В Брахма сахит е казано: бархватасам аситмбуда-сундаргам. Богът носи пауново перо в косите си, а цветът на кожата му е възчерен, като на дъждовен облак. Думата сундара или снигдха значи „пленителен“. Кандарпа-кои-каманӣя. Красотата на Ка е толкова пленителна, че с нея не може да се сравняват дори милиони Купидони. В образа си на Виу, или Нряа, Богът е украсен с несметни накити и скъпоценности. Стремежът на Шива е да види Върховния именно в този бляскав и величествен образ. Обикновено поклонението на Бога започва с поклонение на Нряа (Виу), защото поклонението на Бог Ка и Рдх е изключително съкровено. Поклонението на Бог Нряа се извършва според пчартрика-видхи, т.е. според норми и правила, а Бог Ка е обожаван според бхгавата-видхи. Човек не може да обожава Бога по метода на бхгавата-видхи, ако не е минал през правилата на пчартрика-видхи. Начинаещите предани служат на Бога според пчартрика-видхи – правилата, изложени в Нрада пачартра. Начинаещите не могат да служат на самите Рдх-Ка, затова храмовото богослужение, извършвано според предписания и правила, е предназначено за Лакмӣ-Нряа. Дори когато в храма има виграха (форма) на Рдх-Ка, богослужението, извършвано от неофити, се приема като богослужение за Лакмӣ-Нряа. Богослужението според пчартрика-видхи се нарича видхи-мрга, а богослужението според принципите на бхгавата-видхи се нарича рга-мрга. Принципите на рга-мрга се отнасят изключително за онези предани, които са се издигнали до равнището на обитателите на Вндвана.

Обитателите на Вндвана – гопӣте, майка Яшод, Нанда Махрджа, пастирите, кравите и всички останали – са на етапа на рга-мрга (бхгавата-мрга). Те споделят пет основни раси: дся, сакхя, втсаля, мдхуря и шнта. И въпреки че на равнището на бхгавата-мрга може да се открият и петте раси, то е предназначено изключително за втсаля- и мдхуря-раса – родителски и любовни отношения с Бога. На етапа на бхгавата-мрга има и випраламбха-сакхя – това е висшата братска дружба с Бога, на която се наслаждават момчетата пастирчета. Приятелството на пастирчетата с Ка е различно от приятелството на Арджуна, което е от категорията аишваря. Когато Арджуна видял вишва-рӯпа, гигантската вселенска форма на Бога, той изпитал страх, че се е отнасял с Ка като с обикновен приятел, и веднага го помолил за прошка. За разлика от него, момчетата пастирчета, приятели на Ка във Вндвана, се държат с Ка като с равен, като с един от тях, понякога се качват на гърба му и никога не се боят от него, нито пък го молят за прошка. Затова приятелството с Ка в рга-мрга, в бхгавата-мрга, е на по-висше равнище и се нарича випраламбха-сакхя. Отношението към Ка като към по-малък приятел, родителското и любовното служене са отношения, типични за рга-мрга, която се среща във Вндвана.

Недобросъвестните пренебрегват служенето за Ка според видхи-мрга (нормите и правилата на пчартрика-видхи) и скачат направо към принципите на рга-мрга. Такива хора се наричат сахаджии. А има и демони, които обичат да описват забавленията на Ка с гопӣте, оправдавайки по този начин низките си страсти. Те пишат книги и творят поезия за рга-мрга, с което само си разчистват пътя към ада. За съжаление, те повличат след себе си и много други. Преданите в Ка съзнание трябва внимателно да избягват подобни хора. Човек стриктно трябва да следва регулиращите принципи на видхи-мрга, регламентиращи служенето на Лакмӣ-Нряа, независимо че в храма Богът може да присъства в образа си на Рдх и Ка. Рдх-Ка съдържат в себе си Лакмӣ-Нряа, затова, когато преданият служи според правилата и нормите, Богът приема това служене в аспекта си на Лакмӣ-Нряа. В Нектарът на предаността са дадени подробни наставления как трябва да се служи на Рдх-Ка (Лакмӣ-Нряа) според принципите на видхи-мрга. В това служене преданият трябва да избягва шейсет и четири оскърбления. В служенето на равнището рга-мрга подобни грешки не се зачитат – преданите, постигнали рга-мрга, са толкова извисени, че не може и дума да става за оскърбления. Но ако не следваме принципите и правилата на видхи-мрга и не се научим да избягваме оскърбленията, няма да може да напреднем духовно.

Като говори за красотата на Ка, Шива използва думите чрв-ята-чатур-бху суджта-ручирнанам, описващи прекрасния четирирък образ на Нряа, Виу. Тези, които се покланят на Бог Ка, наричат Бога суджта-ручирнанам. Върховният Бог има стотици, хиляди и милиони форми, отнасящи се към категорията виу-таттва, но от всички тях най-красив е образът на Ка. Така думата суджта-ручирнанам е използвана за всички, които се покланят на Ка.

Четирите ръце на Бог Виу имат различно предназначение. Ръцете, които държат лотос и раковина, благославят преданите, а другите две ръце, които държат диск и боздуган, са за демоните. В действителност и четирите ръце на Бога даряват милост, независимо дали държат раковина, цвете, боздуган или диск. Демоните, които Бог Виу убива със своята чакра и с боздугана си, постигат духовния свят, както и преданите, които Той защитава с ръцете си, държащи лотос и раковина. Но демоните, стигащи до духовния свят, попадат в безличностното сияние Брахман, докато преданите получават достъп до планетите във Вайкуха. А поклонниците на Бог Ка се издигат направо до планетата Голока Вндвана.

Красотата на Бога е сравнена с дъждовни струи, защото всички се радват, когато през сезона на дъждовете вали. След летния зной хората изпитват истинско удоволствие от проливните дъждове. По селата те дори излизат от къщите си и стоят под дъжда, за да му се нарадват. Фигурата на Бога е сравнена с дъждовен облак. Преданите се наслаждават на красотата му, защото тя е средоточие на всичко красиво: сарва-саундаря-саграхам. Никой не може да каже, че някоя част от тялото на Бога не е достатъчно красива. Той е цялостен и съвършен, пӯрам. Всичко е съвършено: творението на Бога, красотата на Бога, външният облик на Бога. Всичко, свързано с Бога, е толкова съвършено, че когато човек види красотата на Върховния, всичките му желания намират пълно удовлетворение. Думата сарва-саундаря показва, че Богът съдържа в себе си всички видове красота, които може да се открият в материалния и в духовния свят. На красотата му могат да се наслаждават не само трансценденталистите, но и материалистите. Върховният Бог привлича всички – демони и предани, материалисти и трансценденталисти. Затова Той е наречен Ка. Преданите на Бога също привличат всички. В а-госвмӣ стотра се казва: дхӣрдхӣра-джана-прияу – Госвмӣте са еднакво скъпи на дхӣра (преданите) и на адхӣра (демоните). Присъствието на Бог Ка във Вндвана не било особено приятно за демоните, но когато шестимата Госвмӣ живеели там, те спечелили симпатиите дори на демоните. В това е красотата на отношенията между Бога и неговите предани: понякога Богът прави така, че преданият му да получава по-голямо признание, отколкото самият Той. Например в битката при Курукетра Бог Ка участвал, като напътствал Арджуна. Но не Той, а Арджуна се прочул като герой на сражението. Нимитта-мтра бхава савясчин: „О, Савясчӣ (Арджуна), ти може да бъдеш само оръдие в тази битка“ (Бхагавад-гӣт, 11.33). Всичко било предначертано от Бога, но признание за победата получил Арджуна. По същия начин, в движението за Ка съзнание всичко се осъществява според предсказанието на Бог Чайтаня, но признание за успехите получават верните му последователи. И така, в тази строфа Богът е наречен сарва-саундаря-саграхам.