ТЕКСТ 11

Странстванията на Пураджана напомнят скитанията на съвременните хипита. Обикновено хипитата идват от заможни семейства и имат високопоставени родители. Преди да станат хипита, те съвсем не са били бедни. По една или друга причина обаче те са отхвърлили покровителството на богатите си родители и сега се скитат по света. Както е казано в тази строфа, живото същество иска да стане прабху, господар. Думата прабху значи господар, но в действителност живото същество не е господар; то е вечен слуга на Бога. Когато отхвърли покровителството на Бога, Ка, и пожелае само да бъде прабху, то започва да се скита из творението. В материалния свят има 8400000 форми на живот и стотици милиони планети. И както цар Пураджана обиколил целия свят в търсене на подходящо място за жилище, така живото същество се скита из вселената, попадайки на най-различни планети и в най-различни тела.

В една от песните си Шрӣ Нароттама дса хкура казва: карма-ка, гна-ка, кевала виера бха – „Пътят на карма-ка (плодоносните дейности) и пътят на гна-ка (умозрителните философски търсения) са като два съда, пълни със смъртоносна отрова“. Амта бали йеб кхя, нн йони сад пхире: „Който мисли отровата за нектар и пие от нея, се скита из различни форми на живот в материалния свят“. Кадаря бхакаа каре: „И в зависимост от тялото, което получава, е принуден да се храни с всякакви гнусни неща“. Когато е в тяло на свиня, живото същество яде изпражнения, а в тяло на гарга се храни с всевъзможни отпадъци, дори с гной и слуз, и изпитва удоволствие от това. Нароттама дса хкура описва как живото същество се скита из различни тела и се храни с отвращаващи неща. И когато въпреки всичко не успее да намери щастие, то унива и от разочарование става хипи.

В тази строфа се казва (на анурӯпам), че царят така и не успял да намери място, което да му хареса. Това е понятно: в каквато и форма на живот да попадне живото същество и на която и планета от материалния свят да отиде, то никога няма да стане щастливо, защото материалният свят не е подходящо място за душата. Както е казано в тази строфа, живото същество иска да бъде прабху. Ала то може да стане щастливо само след като отхвърли тази идея и заеме позицията си на слуга на Върховния Бог, Ка. В една от песните си Шрӣла Бхактивинода хкура пише:

„О, живо създание, защо се носиш върху вълните на м?“. А в Бхагавад-гӣт (18.61) четем:

„Върховният Бог се намира в сърцето на всекиго, о, Арджуна, и направлява странстванията на живите същества, които като че ли са поставени в машина, направена от материалната енергия“.

С превозното средство на тялото живото същество минава през най-различни форми на съществуване и се озовава на най-различни планети. Бхактивинода хкура пита живото същество защо се оставя да бъде развеждано навсякъде от тази телесна машина. Той го съветва да победи вълните на м, като се предаде изцяло на Ка.

А когато се обърнем към Ка, Ка ни наставлява:

„Изостави всички видове религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от греховните последици. Не се страхувай“ (Бхагавад-гӣт, 18.66).

Така човек се освобождава от необходимостта да се скита от тяло в тяло и от планета на планета. Шрӣ Чайтаня Махпрабху казва: брахма бхрамите кона бхгявн джӣва (Чайтаня Чаритмта, Мадхя, 19.151). Ако по време на странстванията си в материалния свят живото същество бъде благословено с възможността да общува с предани и да стигне до процеса на Ка съзнание, тогава започва истинският му живот. Движението за Ка съзнание дава възможност на всички живи същества, които се лутат из вселената, да се подслонят при Ка и по този начин да намерят щастие.

В тази строфа са много важни думите виман ива. В материалния свят всеки, дори и великият цар на рая, се мъчи от тревоги и безпокойства. Същото се отнася дори за Брахм. И щом самият Брахм се терзае по такъв начин, какво остава за обикновените живи същества, обитатели на тази планета? Бхагавад-гӣт (8.16) потвърждава това:

„Всички планети в материалния свят – от най-висшата до най-нисшата – са места на страдание, където има повтарящо се раждане и смърт“. Живото същество никога няма да намери удовлетворение в материалния свят. Дори когато се издигне до поста на Брахм, Индра или Чандра, то продължава да бъде разкъсвано от тревоги, защото е повярвало, че материалният свят е място на щастие.